11 replies to this topic

[Remus]

Може да се каже, че копирам от Birov, но ще поясня, че взимам само заглавието, тъй като това е страхотна идея – GB от няколко души, решили да book-нат определен период на някоя компания.

Всъщност, от по-миналата седмица нямах много работа и бях седнал да мисля какво ли щеше да се очаква от TNA след година. После седнах и да се правя на booker, първо само за Х дивизията (тъй като самата седмица ми го налагаше, въпреки че така и нямах възможност да го постна), след това минах и към другите дивизии. Без някаква цел или причина, но по-късно си дадох – ще взема да book-на Bound For Glory 2010. Няма да правя всичко накуп и да ползвам методите на Birov. Няма и да го правя в стил Gabe Sapolsky, обявявайки предварително мачовете на PPV-то и после да обяснявам как се стига до тях, тъй като нови идеи идват всеки ден, никога не знаеш дали днес един мач ще ти допадне повече от друг и утре ще си остане същото.  Всъщност мислех да book-на нещата дивизия след дивизия и после само да споя резултатите.

Ще се придържам колкото мога по-близо до реалността, като ще приема, че ще се запази формата с 12 PPV-та, а нови кечисти ще добавя само тук-там, тъй като идея си нямам кой ще влиза в TNA в близкото бъдеще. Уволненията също ще прескачам – нямам идея кога и защо може да стане такова. Но все пак си пояснявам - това не е предикция, това е просто fantasy booking-а, който бих приложил, ако имах пълна власт.

И така, тъй като вече имам писмен вариант на 10 месеца Х дивизия, ще започна с това:

The X Division

The Roster

Samoa Joe ©
Daniels
Suicide
Jay Lethal
Consequences Creed
Alex Shelley
Chris Sabin
Kiyoshi
Amazing Red
Homicide

Toва ще е ростера, с който ще действам в началото. Чудех се дали да добавя Bashir (бивш шампион), Dinero (участник в претендентски мач) и Doug Williams (участвал в X Division Ranking мач), но честно казано, те са нужни другаде, а и не се отличават с нещо по-различно като умения.

The Program

Като начало, основният акцент на дивизията трябва да се прехвърли върху титлата. За да се засили дивизията, титлата трябва всъщност да означава нещо. Останалото нека с остане spotfest mania. За целта ни трябва Човек, който да олицетворява Х дивизията и да бъде Лицето й през следващите месеци. Този човек е Daniels. Настоящите шампион и претендент са добри за задачата, тъй като имат колкогодишна история зад себе си, но това по-скоро ще хвърли акцента на Daniels vs. Joe, а не на „Daniels иска Х титлата“. Е, не се сещам как да стане иначе, затова ще трябва да жертвам първите два месеца.

Тази глава по принцип започваше преди No Surrender, тъй като исках да направя няколко неща малко по-различно от TNA. Общо взето, build up-ът до No Surrender би си останал същия, тъй като в момента има други неща, за които да се тревожим извън Х дивизията. Но някъде там в суматохата, може би преди или вместо промото, което Daniels дръпна на един iMPACT!, бих дал микрофон на Joe. И промото му трябва да е нещо от рода:

„Daniels! Помниш ли зимата на 2005-а? Едва ли, защото докато аз чупих хора в ринга, властвайки с тази титла на рамо, ти беше в безсъзнание в болница. Помниш ли кой те вкара там? Би трябвало, защото това бях аз. Не ти ли писна все да заставаш на пътя ми и все да бъдеш прегазван? Всеки път, когато се добера до тази титла и ти все се озоваваш наоколо, дебнещ като хищник, готов да си вземеш малко плячка. Но какво става после? Все се озоваваш смачкан като хлебарка под ботуша ми. Точно това си ти – една хлебарка! Колкото пъти те смачквам, ти все идваш за още, отново и отново. Прегледай си историята, прегледай резултатите и виж внимателно – имаш ли поне една победа над мен? Не. Фактите гласят, че всеки път, когато стъпим в ринга, аз излизам с високо вдигнати ръце, а теб изнасят на носилка. Кажи ми, че не ти омръзна, Daniels. Кажи ми, че не ти писна да те газя където те сваря. И когато си признаеш, хъ, откажи се! Откажи се предварително, за да си спестим усилията на No Surrender и поне веднъж в мизерния си живот да излезеш от моя свят с високо вдигната... или поне здрава глава.“

С други неща в дивизията този месец няма да се занимавам, просто няма нужда. Както казах, първите два месеца от дивизията ще се жертват. И стигаме до PPV-то, което в тази област изглежда така:

Quote

TNA NO SURRENDER 2009

TNA X Division Title Match
Samoa Joe © vs. Daniels

Сещам се за два изхода на мача: а) това, което се случи в действителност – Joe бие чисто; и б) Joe бива дисквалифициран защото не е пуснал някоя хватка навреме – абе каквото се случи срещу Christian миналата година, дисквалифициран заради ненужна жестокост. За да се продължи историята, бих предпочел второто.

Следващият месец на Daniels му е нужен микрофон: „Joe, страхливец такъв! Всички мислят, че си страшно кораво копеле, дори и ти явно се приспиваш с тази мисъл, но аз те разгадах. Отне ми известно време, но вече зная: ти се криеш зад жестокостта ти. Ти си един страхливец, който не може да влезе и да излезе от мач без да разлее колкото може повече кръв, без да остави трупове зад себе си, който просто да вземе една победа. Що за шампион си ти, Joe? Ти не държиш да защитаваш тази титла, ти не държиш да се бориш и да побеждаваш. Ти просто държиш да нараняваш хората и да се криеш зад диквалификациите си. Наранявай ги някъде другаде! Тази дивизия не е за това. Тази дивизия е за чест и достойнство – нещата, които с AJ опитвахме да ти набием в главата преди няколко години, но ти така и не се научи. За какво ти е титла, която нямаш намерение да държиш като шампион, а просто ползваш като украса, с нищо по-различна от ланец с уши, които колекционираш откакто си тук? Дай ми още един шанс на най-голяма сцена. Дай ми още един шанс да те науча на смирение и се постарай поне веднъж в живота си да не се държиш като страхливец! Нека се срещнем отново на Bound For Glory!“

Следващите седмици двама могат да се срещнат един-два пъти – за вербална конфронтация или някой друг brawl. Може да се включи и един отборен мач с партньори по техен избор и този мач също да завърши с дисквалифиакция, която Joe ще си навлече след излишна доза бруталност, за да парадира с думите на Daniels.

Другаде, тъй като на BfG ще му е нужно горещо начало като всеки друг път, а тази година не виждам как това ще стане, бих върнал един стар вид мач. Elimination X е мач, който е използван само веднъж в историята на TNA (поне като име) и е идеален за spotfest-ове и страхотни откривания на PPV. Веднага бих сложил един и тук. И така, Х карда се заформя така:

Quote

TNA BOUND FOR GLORY 2009

TNA X Division Title Match
Samoa Joe © vs. Daniels

Elimination X
Motor City Machine Guns, Kiyoshi & Homicide vs. Lethal Consequences, Amazing Red & Suicide

Без значение кой печели елиминационния мач. Daniels бие и става Х Division шампион.

И така, месец преди Turning Point, нещата в дивизията наистина трябва да вземат обратен завой и да се огледат за грешките, които трябва да се поправят. Каква история може да заинтригува средностатистическия зрител в Х дивизията? Отсега мога да кажа, че няма да е „Аз срещу Х дивизията“, което не се получи при Nash, не се получи при Team 3D, няма да се получи и тук. Изобщо, всякаква история, която ще хвърля светлина върху западналото състояние на дивизията трябва да бъде изтрита от памет. Същото се отнася и за „спасителите“, така че Daniels не може просто да влезе в ринга и да заяви „Сега ще изровя тази дивизия от дупката, в която се е озовала!“ По-скоро трябва да е нещо от сорта на:

„Сега, когато Х дивизията най-сетне се сдоби с подходящ шампион, време е този шампион да се държи като такъв. Искам всички вие, в съблекалните, да се спогледате и да решите кои от вас си струват времето и да се докажат в ринга срещу мен. Край на преследването на маскирани герои и край на криенето зад ъглите с куфари. Дойде време всеки да покаже отново защо е тук и да затвърди мястото си в тази дивизия. Ако трябва ще водя мачове всяка седмица от всеки месец, стига това да пречисти TNA от незаслужаващите да бъдат тук!“

Едва е приключил с промото и... Kiyoshi го напада! Всичко ще започне бавно. Не е нужно веднага да скачаме да търсим големи звезди  огромни лица и уникални личности... за какво ви е всичко това, ако всичко останало куца и дивизията вече е пълна с ненужни лица? Има нужда от затвърждаване на тези лица. Бих book-нал този мач само от любопитство какво би излязло, но и малко credibility няма да навреди на Kiyoshi, вместо да го набутват за подхранка на Team 3D и Hernandez седмица след седмица. За съжаление това ще е трудно, тъй като не е имал победа от дебюта си насам. В седмиците, водещи до Turning Point, Kiyoshi ще напада Daniels където го свари. Daniels коментира мач на Х дивизията, оглеждайки конкуренцията? Kiyoshi дебне и го напада веднага след мача. Daniels дава интервю зад кулистите? Kiyoshi напада. В последната седмица вместо едностранен sneak attack може да има и един малко по-голям brawl, колкото и Daniels да вкара някой удар преди PPV-то.

Също така, бих върнал претендентските мачове. Това е доста важна част от една дивизия, нужда за да подчертае колко души искат тази титла и през какви опоненти биха минали, за да се доберат до нея. И претендентски мачове трябва да има непрекъснато, независимо дали шампиона има вражда или не. Този месец претенденти ще бъдат Suicide и Homicide – последните шампиони в дивизията след Joe (който след загубата на BfG се маха от тази дивизия). Значи, TP 2009 ще изглежда така:

Quote

TNA TURNING POINT 2009

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Kiyoshi

#1 Contender's Match
Suicide vs. Homicide

Daniels goes over. Homicide goes over. За Homicide за момента едва ли ще има подходяща роля, така че нека си остане в Х дивизията поне още малко.

След Turning Point: Homicide опитва да приложи стратегията на Kiyoshi, sneak attack-вайки Daniels, който обаче вече е поумнял и го просва още на първия iMPACT! след PPV-то. Затова Homicide търси помощта на The British Invasion (или Bashir и Kiyoshi), нападайки Daniels с многочисленост. Daniels обаче намира подкрепа в лицето на Lethal Consequences и шестимата изиграват поне един отборен мач през месеца, без значение кой печели, стига да има чести конфронтации между Daniels и Homicide.

Другаде, под претендентската светлина: За този месец ни трябва лице с authority (по-миналата седмица ползвах Jim Cornette, сега май ще бъде Mick Foley), което ще събере MCMG и Lethal Consequences и ще им каже „Daniels е прав, вие четиримата си играхте шепа месеци на 'Том и Джери' със Suicide и всичката игра отиде по дяволите, защото никой от вас не направи нищо. Вие трябва да се стегнете и аз ще ви дам тази възможност в четворен претендентски мач. Тъй като този път Suicide няма да е там, силно се надявам, че някой от вас най-после ще вземе победата.“ Тъй като LC ще са заети да помагат на Daniels, това няма да доведе до мачове между тях, но MCMG и без това са part-time коментатори, така че няма да скучаят.

Quote

TNA FINAL RESOLUTION 2009

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Homicide

#1 Contender's Match
Alex Shelley vs. Chris Sabin vs. Jay Lethal vs. Consequences Creed

Daniels и Shelley печелят мачовете си, като Shelley за предпочитане печели с туш над Sabin или поне постигнат с помощта на Sabin.

Тонът на следващия месец трябва да се даде от Shelley: “Наближава Genesis и хората с по-краткотрайна памет сигурно не помнят, но този турнир е моят турнир. Направи трябва да го прекръстим на Alex Shelley Night, защото както миналата година, така и тази, мисля да взема титлата, но за разлика от миналата година, нямам намерение да я пускам. Моят хетеросексуален партньор Chris Sabin ще се погрижи това да не се случи, поемайки заплахата ми от миналата година – Suicide.”

През този месец ще залагам главно на вербални нападки от Shelley за Daniels и ще държа физическите сблъсъци до минимум. Sabin и Suicide може да се дебнат за по някоя друга атака или прецакване, но да не влизат в мач преди PPV-то. Може преди PPV-то да има поне веднъж (и още веднъж) Daniels & Suicide vs. MCMG. И стигаме до:

Quote

TNA GENESIS 2010

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Alex Shelley

#1 Contender's Match
Suicide vs. Chris Sabin

Daniels и Suicide go over.

Прес следващия месец трябва да има всеобща проява на взаимно уважение. Двамата ще пуснат по едно кратко промо за мача си на тема „С теб имаме недовършена работа. Бихме се, но така и не излезе победител, на това PPV трябва да разберем кой е по-добрия веднъж завинаги.“, Daniels може да коментира на мач на Suicide по време на iMPACT! и двамата ще си пазят гърба през целия месец. До последно. Без swerve-ове, без нищо.

На претендентската сцена има квалификационни мачове за Ultimate X мача на Destination X. Ще бъде четворен, значи ни трябват три претендента. Мачовете ще бъдат: Amazing Red vs. Kiyoshi; Alex Shelley vs. Jay Lethal; и Chris Sabin vs. Consequences Creed, като победители и претенденти ще излязат Lethal, Red и Sabin.

Quote

TNA AGAINST ALL ODDS 2010

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Suicide

Daniels печели след намеса на Sabin или и на двамата MCMG.

Февруари към март месец ще протече с кавги между Daniels, Suicide и MCMG зад сцената, а в ринга може да има няколко мача между претендентите в Ultimate X мача. Единични, отборни, без значение, стига да не се хвърлят всички накуп в multi-man мачове. Претендентски мач – странно! - няма да има. Месецът минава сравнително бързо и стигаме до:

Quote

TNA DESTINATION X 2010

Ultimate X
TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Chris Sabin vs. Amazing Red vs. Jay Lethal

TNA Booking Rule #13 гласи, че щом Daniels участва в Ultimate X мач за титла на Destination X, той печели. Тук правилото отново влиза в сила и Daniels запазва.
... и веднага след мача в ринга нахлува The Pope, който го напада, просва, остава да погледа трупа му и си тръгва без да каже нищо.

IMPACT! след DX. The Pope е в ринга/зад сцената: „Чувам всеобщата тишина и безмълвния въпрос „Защо го направи, Pope?” Защо аз, The Pope D'Angelo Dinero, направих каквото направих на Daniels. И сега искам да опресня паметта на всички с една история по действителен случай, състоял се не много отдавна. Точно преди седем месеца, на едно PPV, известно като Hard Justice, една нова фигура се появи в TNA. Тази фигура, този човек, влезе в огромна стоманена клетка, за да се бори още в първия си мач в тази компания срещу осем други борци, за да си спечели шанс да стане шампион още в първия си месец в компанията. И този човек, този отличен атлет, беше победител. Или поне щеше да бъде, ако Suicide не се беше намесил и не му беше коствал мача, позволявайки на Daniels да открадне победата му. И този отличен атлет, това върховно присъствие, започна да чака. Чакаше и чакаше, дебнейки подходящата възможност да върне услугата. И така настъпи деня, в който това върховно присъствие, това полубожество, научи, че на Lockdown всички мачове ще са в стоманени клетки. И тогава той, ако не сте разбрали, говоря за себе си, реши да действа. Действах и отправих ясно послание на Daniels, за да използва следващия месец в множество тренировки да се укрепне, за да има поне сянка от шанс да издържи пет минути в ринга с мен. Разбра ли, Daniels? На Lockdown – в стоманената клетка, в същите обкръжения, в които ти реши да ми откраднеш победата – аз ще се изправя срещу теб за скъпоценната ти титла, която трябваше да бъде моя още преди седем месеца и ще си я взема. The Pope has spoken~!”

Daniels, разбира се, го гони през идните седмици, но Pope се държи на разстояние от него и така и не се стига до челен сблъсък преди турнира.

Защо Pope? Тук искам да поясня, че специално на Lockdown оптималният мач, в който може и би трябвало да се защитава X титлата е именно Xscape мача. Но този мач от самото начало се е превърнал просто в един spotfest, в него никога не е сменяна титла, въпреки че е имало три защити и просто никой няма да вземе насериозно защита на титла в мач, в който шампиона никога не губи, въпреки че всичко в мача е против него. Затова пък в настоящия си формат когато не е заложено нищо, Xscape мача е идеален едновременно за подгряващ opener и за претендентски мач. Същевременно, да кажем, че Lockdown ще се проведе на 18 април. При това положение, от Bound For Glory до Lockdown са точно 182 дни – точно толкова дни е продължило най-дългото царуване с Х титлата (също така е негово). Тъй като на Daniels не му остават претенденти, които до този месец да изглеждат достатъчно сериозна заплаха и да не се повтарят, а според мен трябва поне веднъж да има Pope vs. Daniels като мач, връщам Pope в X дивизията за месец – хем име, което да носи атмосфера само при назоваването (както е тръгнало, такова ще стане), хем достатъчно силен опонент, за да представлява заплаха и да се струва, че може да отнеме титлата на Daniels ден преди да бие собствения си рекорд.

Quote

TNA LOCKDOWN 2010

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. “The Pope” D'Angelo Dinero

Xscape Match - #1 Contendership For X Title
Amazing Red vs. Suicide vs. Jay Lethal vs. Alex Shelley vs. Chris Sabin vs. Kiyoshi

Daniels и Suicide бият.

В следващия пост: X дивизията в периода Lockdown – Bound For Glory 2010.

[Remus]

Pre-post note: Едва вчера включих, че на всяка четна година се състои World X Cup, но това е нещо, което не мога да book-на и след милион години. Твърде много неизвестни има за мен и дори и да съм не повече от 50% сигурен, че ростера на Х дивизията може да си остане такъв до следващата година, ростера на един WXC не мога дори и да започна да се надявам да сглобя и с 5% точност.

Продължаваме с период Lockdown 2010 – Bound For Glory 2010

На следващия iMPACT! Daniels излиза, за да отпразнува новия си рекорд. На партито обаче се вясват двама познайници – MCMG. Те му носят подарък – пребития Suicide. Shelley заявява, че ако не обяви някой от тях за новия си претендент, те ще се погрижат изобщо да няма претенденти, защото ще стоят пред вратата на всеки решил да поеме тази задача. Бесният Daniels ги напада, но тя бягат, оставяйки Suicide. Daniels помага на Suicide и казва:
„Нямам нужда от други претенденти. Този човек тук, с него влизам в ринга два пъти и всеки път ние не можем д аси довършим мача, защото вие двамата решавате да се намесите и да натрупате поредната черна звезда в списъка ми. Какъв ви е проблема? Вечно си пъхате носа в работи, които не ви засягат. Преди време се опитах да направя хора от вас, но вие просто отказвате да слушате, отказвате да чуете, отказвате да играете по правилата и отказвате да отстъпите. Явно някой трябва да ви сложи на място. Надявам се Suicide да не възразява, но мисля да поотложа нашия мач и да го заместя. Идва Sacrifice – деня на саможертвата и мисля да се възползвам максимално от това условие. Предлагам ви това: Аз и Suicide срещу вас двамата за един последен път. Защо последен? Защото предлагам жертвите, които ще направим при загуба ще сложат край на кавгите ни веднъж завинаги.“

И така, следващите седмици се гради отборен мач, в който жертвите при туш са следните:
а. Ако Daniels бъде туширан, губи титлата си.
б. Ако Suicide бъде туширан, трябва да се разкрие.
в. Ако Shelley или Sabin бъде туширан, отборът им се разпада.

Защо тези условия? WHY THE HELL NOT, JEREMY? WHY THE HELL NOT? Защитаването на единична титла в отборен мач вече е правено твърде много пъти, за да прави впечатление. Маската на Suicide рано или късно трябва да падне, а образът му така или иначе губи началния интерес, който се имаше към него. MCMG е страхотен отбор, но всичко си има край и това не трябва да е разлика. И трите неща могат да се случат, така че ще е интересно какво ще стане.

Quote

TNA SACRIFICE 2010

Title & Mask vs. Team Match
Daniels © & Suicide vs. Motor City Machine Guns

MCMG нападат Suicide преди мача. По време на мача Daniels отстоява своето, но всичко върви към загуба... и тогава се завръща Suicide. Face отборът ще поразхвърля малко опонентите си... но побоят над Suicide ще си каже думата и рано или късно Sabin го тушира... за огромно недоволство на Shelley, който се е канел да тушира Daniels. MCMG напускат ринга, спорейки, а в ринга Daniels, въпреки че е разочарован от загубата, е любопитен като всички други да види какво има под маската на „The Dark Savior”... и това е KAZ! Daniels го гледа известно време... и напуска ринга без да му предложи ръка да стане.

IMPACT!, след деня на разкритията. Daniels излиза на ринга и не изглежда доволен.
„Трябва да отправя съобщение към един човек. Човек, към когото изпитвах страшно мноог уважение... и в двете му форми. Но сега, когато картите са свалени, а завесите – вдигнати, не съм сигурен дали трябва да продължа да изпитвам уважение. Кажи ми, Kaz, какъв беше смисъла от Suicide? Защо ти трябваше маска? Защо се кри толкова време? Помня деня, в който напусна TNA, как дръпна голямата реч, че не можеш вече да останеш в компанията и да разочароваш всички със загубите си. Но явно просто сам не си търпял срама си, не си понасял да си показваш лицето след всяка загуба, въпреки че всички останали са били твърдо зад теб, независимо дали излизаш от ринга като победител или губещ. Кажи ми, Kaz, дали наистина заслужаваш мач за тази титла? Вече имаше шанс да ми я вземеш и вече се чудя дали MCMG не са ми правили услуга като са ме спасявали от евентуална загуба от теб. Дали пък веднъж в живота си те са били прави, а аз – не? Защо да защитавам титлата срещу човек, който не смее да си покаже лицето две години? Какво ти дава право, след като напусна TNA с адмирациите на всички, а после се върна под маска, лъжейки всички и криейки се от света, да идваш тук и да настояваш за мач за титлата? Отговори ми на това и може да си помисля!“

Дали същата седмица или следващата, Kaz е готов с отговор:
„Към краят на 2008-а, аз бях изгубен. Бях на върха на стълбата, борих се с опоненти, които не съм надявал да срещна и дори ги побеждавах. Станах претендент за световната титла, дори оглавих едно PPV и ей толкова не ми достигна да изкача планината във всеки един от тези случаи. Какво не ми стигаше? Нямах отговор. И с времето този въпрос ме обсеби – защо не можех да изкача последното стъпало и да достигна върха? Докато това се случваше, аз влизах в мачове, които засягаха не само мен, но и всички, които дърха на мен и се борих, за да удовлетворявам всички, но въпросът никога не напускаше ума ми и ме смачкваше много преди опонентите ми сами да го направят. Изгубих World X Cup, разочаровайки отбора си. Имах хиляда и три шанса да спечеля световната титла, но губех всеки път. Имах шанс да спечеля и Х титлата, и отново изгубих. Загубите растяха и вече исках да се свия в миша дупка и да не показвам вече лицето си. И затова напуснах. Имах нужда от почивка, която с времето израстна в размишления. И тогава разбрах – просто не трябва да има грижи – нито аз, нито те. И открих моя Dark Savior. Сложих маската на Suicide, за да зная, че при загуба никой няма да знае кой кого разочарова и влизах в ринга без да ми пука, без да ме е грижа за собствената ми безопасност. И това ме освободи! Лишен от грижи, без товара на надеждите на каквито фенове имам, аз имах Свобода. Бях нов човек и градих нови пътища, по които да достигна желаните върхове. Те бяха само на крачка... на скок... на полет разстояние и без страх за собствената ми безопасност, аз просто се пресягах и се гмурвах към успеха и най-после го достигах! С времето тази маска ме погълна и забравих кой съм. Suicide действаше вместо мен, мислеше само как да достигне от Победа 1 до Победа 2 до Победа 3 и т.н. Съвсем изгубил представа за време, личност и цели, аз пирувах с упехите на Suicide, вече нищо нямаше значение, защото отново постигах каквото исках. Но... когато изгубих Х титлата, когато получих онзи Gringo Killа и паднах на главата си, когато отново вкусих от загубата, аз започнах да си припомням старите дни, които внезапно не ми се струваха толкова далечни. Отново бях уязвим и загубата дебнеше зад ъгъла. С пристигането на D'Angelo Dinero, аз отново вкусих загуба и исках да се махна, но Suicide вече контролираше всичко и яростта му... моята ярост... ме обзе и остави ням, сляп и глух за всичко, което някога съм желал – просто исках да нараня виновника, който отново ме накара да изпитам болката на загубата. Suicide искаше кръв и аз му позволих да се насити. И оттогава останах страничен наблюдател, гледайки как миналото се повтаря и как Suicide повтаря моите грешки – стигах до последното стъпало... само и само да се спъна и да се върна в началото на стълбата. Припомняйки си всичко това, Daniels, ти си прав. Може би не заслужавам шанса, който имах десетки пъти и заради който изгубих себе си. Но чуй ме: На Sacrifice, когато маската най-сетне беше махната, мъглата се вдигна. Кръвта, която Shelley и Sabin проляха прочисти всяка следа от Suicide и аз си спомних всичко. Вече зная кой съм, зная къде се намирам, зная къде принадлежа... Зная, че заслужавам един последен шанс да победя. Не като Suicide. Като себе си. И зная, че ти си имаш достатъчно чест, за да ми го дадеш. Сега си тръгвам и следващия месец ще прекарам вкъщи, внимателно следейки всеки iMPACT!, очаквайки отговора ти. Ако е „не“, няма проблем – просто ще си търся успеха другаде. Ако е „да“, ще те чакам в ринга на Slammiversary.”

Естествено, отговорът ще е „Да!“

Искам да адресирам King Of The Mountain мачовете. Според мен, ако това ще е темата на PPV-то, то или във всички дивизии трябва да има такъв, или само в една. Тази година имаше за Х титлата и за световната, но според мен това беше грешка. На Slammy никога не му трябвало повече от един KOTM, може би в един етап може да се включи и един за КО дивизията. КОТМ в Х Division вариант е просто поредния spotfest, а именно този етикет се опитвам да сваля от дивизията.

Щом толкова трябва spotfest, има друг вид мач, който се използваше две поредни години – X Divison Ranking/Seeding мач. Мачът винаги е страхотен, но потенциалът му, както при Xscape мача, никога не е използван. Това на практика дава ред на претендентите и известно време дори няма да има нужда да се търсят такива, защото редът вече ще е ясен.

Трябва да се адресира и ситуацията със Shelley и Sabin, които си тръгнаха на Sacrifice карайки се, без да се интересуват от маската на Suicide. Shelley е недоволен от Sabin, че е туширал Suicide, вместо да го остави да спечели титлата. Двамата са имали план да пребият Suicide, за да оставят Daniels сам и един от тях да вземе титлата, а не да бързат с тушовете над когото и да било. Засега остават само спорове.

Следва годишнината на TNA, където се състои един особено важен мач:

Quote

TNA SLAMMIVERSARY 2010

TNA X Division Title Match
Daniels © vs. Kaz

X Division Ranking Match
Alex Shelley vs. Chris Sabin vs. Amazing Red vs. Kiyoshi vs. Homicide vs. Jay Lethal vs. Consequences Creed

Kaz печели. Jay Lethal печели. По време на X Division Ranking мача, Sabin turn-ва на Shelley.

X Division Ranking (обявен след Slammiversary)
1. Jay Lethal
2. Daniels
3. Alex Shelley
4. Chris Sabin
5. Homicide
6. Amazing Red
7. Kiyoshi
8. Consequences Creed

Този път първо ще адресирам страничните истории – Sabin и Shelley. Според всички трябва Shelley евентуално да се обърне срещу партньора си, но според мен това са глупости. Sabin е добър heel и безлик face (no pun intended). Shelley обаче може да играе и двете роли прекрасно, така ще е глупост да оставят awesome heel да напада face, за когото може и да, а може и да не му пука на никого. Също така, ако се замислите, Sabin има тринайсет пъти повече причини да го направи. Genesis 2009 – Shelley изиграва Sabin. Slammiversary 2009 – Sabin се подлага за доброто на Shelley. Final Resolution 2009 (от този booking) – Shelley надиграва Sabin. Sabin трябва да е БЕСЕН, че е позволявал на Shelley да му играе такива игрички, трябва да има нещо от сорта за казване:
„Цял живот сме в един град, в един квартал, в един ринг, приемаме се за приятели и си помагаме. Откакто започна турнира за X Division титлата през януари 2009-а, ти твърдиш, че приятелството ни било на първо място и нямало значение кой ще спечели. Наистина ли? Тогава защо ме измами? Всеки следващ месец – всеки проклет следващ месец! - стъпвахме заедно в ринга и винаги ме използваше като подвижно стъпало, което да те издигне до целите ти. Никога не ти е пукало за това приятелство, винаги в главата са ти се въртели мечти за титли и награди, а аз просто съм бил нужната съставка в подходящия момент. Ти си един манипулатор! Използваш всеки, когото срещнеш. През колко души си минал, а, Alex? Доколкот помня, дойде с Abyss – заряза го при първа следа от неуспех. Продължи с Kevin Nash и Johnny Devine. Последният го заряза на пътя заради друг човек, от когото се оттърва само месец по-късно. И от няколко години висиш на моя праг, очаквайки и получавайки моята помощ – и за какво? За какво? За да помпаш собственото си его, което вероятно е колкото дирижабъл! Но на Sacrifice, когато за пореден път ме обвини, че съм жертвал собствения ти шанс да спечелиш титла заради отборна победа, ти хвърли по мен камъка, който довърши стената на мълчанието. И аз трябваше да те накажа! Трябваше да те поставя на мястото ти, да излея всичко, което се насъбира в мен през последните две години, и което само се умножава при мисълта за последните пет, прекарани като отбор! Ти си егоманиак и манипулатор, Alex и трябва да си платиш!“
Може да се включат и няколко комични реплики или отправки към игри, но това май само ще отнеме от драматизма на ситуацията.

И така, Shelley също е бесен, защото е бил предаден от човек, на когото е имал доверие, въпреки че този чове със сигурност е знаел тези неща за него. Shelley ще твърди, че Sabin просто е завиждал, че няма нужните качества да постигне успехите му и през следващите седмици ще го преследва след мачове за някой друг brawl.

Така, ситуацията с титлата. Kaz е новият шампион, всички му се радват – йей, уха, опа и т.н. - но пред него идва друг човек – Jay Lethal. Lethal има едно предимство над него – побеждавал е човекът, който Kaz така и не успя, Kurt Angle. Lethal трябва да споменава този малък факт при всяко интервю и всяка тяхна среща - „Как може Steamboat да мисли, че може да ме победи, след като не може да победи дори Warrior, когото аз вече победих и то във времето, в което беше Интерконтинентален и Световен шампион? По-добре за него ще е просто да падне и да приключим набързо с неизбежната ми победа – Ohhhh, Yeah!” Kaz ще е по-скоро мълчалив и няма да се вясва толкова много на сцената, което може да навреди след като това е първия му месец от новата ера като шампион, но в момента дивизията ще се раздвижва, така че ще има какво да се прави.

Трябва да спомена, че Kurt Angle е бил източван до максимум откакто е в TNA. Опитвам се да си спомня последния main event, в който не е бил. С толкова много напиращи звезди, това трябва да спре и той трябва малко по малко да се отдръпне. След Slammy 2010 е перфектната възможност – дотогава МЕМ изобщо не трябва да съществува, вече ще е участвал в последния си КОТМ и ще е готов за нови предизвикателства.

И сега искам да посоча с обвинителен пръст всеки, който никога не е помислял да включи Angle в Х дивизията (поне временно). Дивизията е основана върху иновативност и уникалност. Колкото и... традиционен да изглежда стила на Angle, фактът е, че неговият стил на борба е уникален и ще е срам поне веднъж да няма истински run сред Х звездите, вместо само да им държи титлата. И така, на един iMPACT! cлед Slammy, Angle се появява на ринга и казва:
„Откакто съм тук само чувам за някаква дивизия, която уж била поставила TNA на картата. Това ме обърква, защото винаги си мислех, че аз поставих TNA там, но не в това е въпроса. Всички в тази дивизия твърдят, че били най-големите атлети на планетата, стилът им не отстъпвал на нищо и т.н. Кои сте вие бе хора? Един ден си седя аз вкъщи и си прелиствам списъка с отличията ми и някъде там, с едва видим кегел виждам някаква титла – Х титла. Ако е така, значи съм бил в тази дивизия, но – странно! - не помня да съм се състезавал срещу уникални атлети с иновативен стил. Обадих се да проверя дали този „Х“ не означава нещо друго и просто да съм пропуснал да въведа име на титла и ми съобщават, че титлата била на Х дивизията. И аз ги питам 'На Детската дивизия ли?!'. Това е смешно. Вие ме разсмивате. Идвате вечер след вечер, седмица след седмица на моята сцена и печелите слава от моите действия. Затова реших да видя какво толкова има в тази дивизия и да науча вас, дечковците, какво означава истински атлетизъм, стил и борба.”

И оттук натам Angle започва с Joe-ish 2005  доминация в Х дивизията, побеждавайки различни кечисти всяка седмица или поне през седмица и на всяко PPV. Предпочитам някои от тях да не са действително в Х дивизията, а само доведени джобъри, така че мисля първия месец да изглежда така:
iMPACT! 25/6/10 – Kurt Angle squashes Chasyn Rance/Puma/Kenny King/other reccuring jobber.
iMPACT! - 1/7/10 – Kurt Angle squashes Shark Boy.
IMPACT! - 8/7/10 – Kurt Angle defeats Kiyoshi / Confrontation with Daniels.
Daniels предивзиква Angle на идното PPV, заявявайки, че има добро начало, но ако не внимава, арогантността му ще се окаже с лъжица повече от нужното да загуби.

Следващо PPV:

Quote

TNA VICTORY ROAD '10

TNA X Division Championship
Kaz © vs. Jay Lethal

Kurt Angle vs. Daniels

Alex Shelley vs. Chris Sabin

Kaz бие. Angle бие. Shelley vs. Sabin не се състои, защото Sabin напада Shelley предварително и Shelley не е в състояние да започне мач.

След PPV-то, Angle вече счита себе си за новия претендент за Х титлата, тъй като вече е победил втория в ранглистата, заявявайки, че не е нужно да чака трийсет мача и пет вълни противници подобно на Joe, за да се докаже, при положение, че вече е държал титлата, както и 12 други световни титли. Но! Преди това обаче трябва да убие един мит. На No Surrender преди две години, един човек е успял да открадне победа от него, а зедно с победата – и титлата на сегашния Х шампион. Това е предизвикало верижна връзка от последвали фалшиви шампиони, смятащи се за нещо важно. И на Hard Justice, той ще поправи тази грешка и ще убие мита, че Jay Lethal не само, че може да го победи, но че не може дори да започне да се надява да издържи с него повече от пет минути. Дори е толкова сигурен, че ще сложи пет минутен времеви лимит на мача.

Kaz, междувременно е посрещнат от Chris Sabin, който също смята, че е претендент, тъй като Angle е зает с Lethal, Daniels е паднал с място надолу заради загубата си, а той се е качил на мястото му, след като е РАЗБИЛ този, стоящ над него – Alex Shelley. Kaz обаче не е съгласен и отказва да му даде мач, защото предателите не заслужават възможности за нищо. Sabin приема... и напада Kaz веднага щом тръгва да излиза от ринга. Shelley е налице за спасението  прогонва Sabin. Shelley му казва, че трябва да си намери нов партньор за Hard Justce, защото той и Kaz ще го пипнат.

Още на следващата седмица Sabin e готов с отговора и Kaz и Shelley са нападнати от друг човек, когото „незаслужено“ наричат предател – Homicide. Следват размени на реплики, няколко малки brawl-a, а защо не и един отборен мач: Kurt Angle, Homicide & Chris Sabin vs. Kaz, Alex Shelley & Jay Lethal. За да не се издават мачове на TV, Sabin и Shelley ще напуснат рано мача, отнасяйки сбиването зад кулистите. Останалите Kaz и Lethal се сработват по-добре от Homicide и Kurt Angle, който смята партньора си за един от „онези“, които трябва евентуално да бие и му няма доверие. Angle е отстранен от мача след ритник на Kaz и Lethal тушира Homicide с inside cradle – същия начин, по който победи Angle на No Surrender 2008.

Quote

TNA HARD JUSTICE 2010

5-Minute Challenge
Kurt Angle vs. Jay Lethal

Alex Shelley & Kaz vs. The Turncoats (Chris Sabin & Homicide)

- В края на мача Angle/Lethal, Angle държи Lethal е anklelock. 4:57, 4:58, 4:59... Lethal прехвърля Angle в inside cradle – 1.. и времето изтича! Lethal се измъква от ринга, накуцвайки, но радвайки се, че е издържал, докато Angle го следи бесен в ринга.
- В другия мач Sabin тушира Shelley след като имитира контузия на крака. На Shelley почти не му пука и е готов все пак да го пребие след всичко сторено... но все пак решава да види все пак какво му има... и попада в small package за 1, 2, 3.

На iMPACT! Angle прекъсва мач на Consequences Creed и го пребива, викайки Lethal на ринга. Angle отказва да приеме, че Lethal се е измъкнал по толкова евтин начин от победа, убеждавайки го да нарави мача само 5 минути. Lethal няма представа за какво говори, това е било негова идея – важното е, че е издържал и че отново няма загуба от Angle, а на No Surrender 2010 ще опразнува годишнината от победата си. Angle казва, че няма да му позволи, защото единствения начин да я отпразнува е като го победи отново, защото този път ще влязат в all-out мач и само един ще излезе победител – чрез туш или предаване.
През следващите седмици двамата търсят противници за противниците си и Angle побеждава Consequences Creed и Amazing Red, а Lethal – Homicide и Kiyoshi. Kaz наблюдава внимателно всичките мачове.

Shelley и Sabin продължават с играта на котка и мишка, дебнейки се на всеки iMPACT! При тях нещата вече започват да се повтарят, затова ще имат само по една атака и едно промо за цял месец. Което ни води до:

Quote

TNA NO SURRENDER 2010

No Time Limit
#1 Contender's Match For X Title
Kurt Angle vs. Jay Lethal

Chris Sabin vs. Alex Shelley

- Lethal е близо до победа... но Angle евентуално го кара да се предаде с anklelock.
- Alex Shelley бие Sabin... чрез count out, след като Sabin се измъква след hot comeback на Shelley.

И така идва ред на окончаващия месец. Kurt Angle ще даде старта му:
„Почти стигнахме до най-голямото шоу на годината и мисля, че е само подходящо на него да спечеля отново тази Х титла, която най-после да получи подходящ и достоен шампион. Но недоволствам за едно – моя опонент. Настоящият тъй наречен „шампион“. Kaz? Сериозно? Бия толкова път и народ, смазвам опоненти наред, за да получа frickin' Kaz? Ако не ме лъже паметта, този човек го побеждавам където го срещна? Колко пъти станаха, Kaz? Десет? Двайсет? Сто? Няма значение, защото всеки път, когато влезем в ринга, само ще изгубиш времето ми. Защо просто не оставиш тази титла и аз, заедно с някой по-заслужаващ от теб да бъде шампион да се разберем кой ще я държи?“
Каз излиза.
„Kurt Angle. Меко казано най-големият ми кошмар. Трябва да призная, изпитвам едновременно радост и ужас, че именно ти си претендент. Заради теб трябваше да се оттегля преди две години. Заради теб се роди Suicide и заради теб изгубих две години от живота си, криейки се в сенките. Но знай това, Angle, няма да ти позволя да ми сториш това отново. На Bound For Glory ще победя страха си, ще победя кошмарите си и което е най-важно, Angle – ще победя теб. Веднъж завинаги.“

Двамата нямат физически конфронтации, само ще си коментират ТВ мачовете и по някое друго промо.

Другаде, Shelley е БЕСЕН! Той не може да повярва, че човекът, който толкова го обвиняваше в егоизъм сега е решил да бяга от него преди да си довършат сметките. Битките им никога не се задържат в ринга, двамата не могат да си решат сметките, докато непрекъснато напускат предварително мачовете си, най-вече Sabin. Затова на BFG се урежда един добър старомоден Detroit Street Fight. Спорът им ще бъде решен веднъж завинаги, независимо дали с туш или предаване в ринга или след побой, докато единия вече не може да помръдне извън него.

И, най-накрая:

Quote

TNA BOUND FOR GLORY 2010

TNA X Division Championship
Kaz © vs. Kurt Angle

Detroit Street Fight
Alex Shelley vs. Chris Sabin

Доброто печели, младите звезди се качват по стълбата – победители са Kaz и Shelley.

И приключих с X Division частта на BFG 2010. В следващия пост – TNA Tag Team дивизията, период No Surrender 2009 – Lockdown 2010.

[Remus]

Tag Team Division

The Roster
(настоящ)

Beer Money, Inc.
British Invasion
Team 3D
Steiner Heat
Motor City Machine Guns
Lethal Consequences
Sheik Abdul Bashir & Kiyoshi*

Това ще е сложно. Отборната дивизия е нещо страшно относително и зависи от хиляда и пет фактора – колко време даден човек ще се задържи в компанията, дали е време даден човек в отбор да стане самостоятелен (нещо, което предвид отборите в 90% от тях варира от прекалено възможно до крайно желателно), дали е време от други двама души да се създаде отбор и дали други двама души без работа не им е дошло време да сформират отбор, за да им се търси generic роля, пък да видим дали ще пробият. В ростера съм вписал само отборите от септември 2009, няма да го ъпдейтвам ако включа още отбори.

Може да си мислите, че седем отбора са добра дивизия. Грешка. По принцип да, но в случая изброените отбори са или на път да омръзнат (Team 3D), или не приличат на отбор, който ще се задържи дълго (Steiner Heat), или са отбор, който не трябва да се задържи още много дълго за доброто на отделните кечисти в него (Beer Money), или изобщо няма вероятност да пробият поради милион и три загуби в несериозни мачове (Bashir & Kiyoshi), или са изгубили всякакво credibility веднага след загубата на титлите (Lethal Consequences), или са отбор, който разделям за бъдещи awesome програми (MCMG). Нещата изобщо не са розови, а? Останаха само British Invasion, в което няма нищо лошо – никой в него няма шанс да пробие самостоятелно, а заедно са прекалено awesome, за да не ги вземаме предвид. С една дума, имаме нужда от нови отбори... но не и преди да износим тези до край.

За първия месец ще направя лека промяна (демек ще се tweak-ва) в отборния мач на No Surrender. Идеята за Lethal Lockdown извън Lockdown е достатъчно глупава, но да го направят във формат 2 vs. 2 vs. 2 vs. 2, където всички отбори ще се псуват взаимно зад кулистите, а след това ще действат на принцип Faces vs. Heels, без значение кой отбор ще спечели, е просто идиотска. Помня Destination X 2006-а година, когато имаше един мач неофициално титлуван Planet Jarrett vs. TNA Troops, а официално – 8-Man War. Е, именно това трябваше да има тази година – един пълен хаос, смесица от over the arena brawl, малко in-ring action и всичко това разделено в два лагера. Лошото в случая е, че на BFG се очаква подобен мач в Х дивизията, но съдържанието на мачовете ще е достатъчно различно, че това да няма значение. Няма много tag build-up за NS, така че скачаме направо на турнира:

Quote

TNA NO SURRENDER 2009

8-Man War
Beer Money, Inc & Team 3D vs. Booker T, Scott Steiner & The British Invasion

- Изходът на мача няма да променям – победата отива в BMI, както и трябва.

В реалност, месецът, водещ към BFG, засега няма никакви програми за тази дивизия. Team 3D се занимават с Rhino, МЕМ се занимава с Young и WE, а BMI са в неизвестност. От тези неща единствената възможна програма е между Steiner Heat и British Invasion, но два heel отбора влизащи в мач за титлите на BFG? Едва ли.

Пълна промяна. В сегмента с Kurt Angle и Eric Young на iMPACT! не излизат Booker и Steiner, a Nash и Joe. Програмата става Beer Money vs. Steiner Heat. BMI са спечелили мача си и сега чакат с нетърпение шанса си да си върнат титлите. За съжаление не мога да напиша промо за устата на Roode, Storm, Steiner или Booker, които всеки поотделно е страхотен зад микрофона и никога не може да знаеш какво ще каже – това ме кара да се чудя защо не получават повече promo time, но както и да е. По едно промо от всеки отбор за цял месец стига, може да се направят и няколко единични мача като Storm vs. Booker, Roode vs. Steiner и т.н. (съзнавам, че това вече правено, но все трябва да има някакви сблъсъци, вместо да се дръпнат зад сцената, правейки път на други неща, които да се случват, надявайки се, че след месец феновете ще си спомнят за какво става на въпрос и не приключи ли вече това – според мен е важен урок да не се разчита много на паметта на феновете).

Както казах, Team 3D ще са заети с Rhino. Само дето не знам как ще протече враждата – ще ги гони един по един или всичко накуп. Лично аз бих екпериментирал още малко с Jesse Neal. Щом ще му дават шанс, да му дадат шанс, а не да го вкарват в ринга за random job мачове и стига толкова. Един пробен месец е достатъчен и ето как ще стане – на iMPACT! Rhino излиза, Team 3D излизат, крещят си, сбиват се, Ray ги разтървава и ги пита за какво се бият. Тримата си вдигат ръцете, извикват и Jesse Neal. Ray му обещава, че тримата заедно ще направят истинско чудовище в ринга от него. Neal му кима „не се съмнявам“, Team 3D се обръща, Neal васи полицейска бата и просва Devon. Ray се обръща бесен... и Rhino го разсича на две с GORE! GORE! GORE! Neal и Rhino позират, следващата седмица Neal получава микрофон:
„Миналата седмица Brother Ray ми каза нещо, което едва не ме прати по гръб, избухнал в смях. Каза ми, че ще направи от мен истинско чудовище, една истинска военна машина (поглежда Rhino). Имам съобщение за Team 3D – закъсняхте. Аз вече съм бойна машина и то благодарение на този човек. Вие двамата сте страшни комици – още в деня, в който Devon “ме спаси“ от побоя на генерала. И тогава щях да се посмея, ако не се превивах от болка на тепиха. Вие просто не схващате, нали? 'О, не, Rhino му направи Gore, да го спасим, защото не трябва да се малтретират ученици!' НИЕ ТАКА ТРЕНИРАМЕ! Това е начинът за закаляване на бойната машина. Или правя нещо както трябва и успявам и бивам наказан – това е животът! Така съм живял досега, толкова болка съм видял и изпитал, но досега нищо не съм печелил от нея. Генералът ме учи как да печеля от тази болка, как да я контролирам и използвам като гориво за гнева си и желанието ми за победа! Но не, вие решихте да обвините генерала, че не си върши работата, че той заслужава наказанието. И после просто ей така решихте, че няма смисъл да се биете, нека просто сме отново приятели? Уплашихте ли се? Това проява на слабост ли беше? На ринга и на бойното поле няма място за слаби и страхливи! Вие получихте каквото си заслужихте! И ако отново дойдете, отново ще го получите!”
Team 3D излизат, Rhino и Neal напускат ринга, без да ги изпускат от поглед. Следващите седмици нека има един-два brawl-а, промо от 3D, промо от Rhino за това колко добър генерал е, щом може да превърне един мъченик във върховен войник. И тук иде време да се реши – или сме доволни от Jesse Neal и ще продължим да го ползваме, или приключваме всичко с Team 3D vs. Rhino & Neal, или на последния iMPACT! Преди BFG, или на pre-show на BFG. Аз бих подходил с последното, тъй като освен ако жестоко не се лъжа, видях всичко, което може да се види от Neal в трите му мача досега.

British Invasion... въпреки че напълно заслужават да имат роля на BFG, май ще се наложи да изчакат следващия. Ако ще ги вписвам, че ще в Other Program частта след като приключа с всички дивизии.

Quote

TNA BOUND FOR GLORY 2009

TNA Tag Team Championship
Booker T & Scott Steiner © vs. Beer Money, Inc.

- Beer Money побеждават и получават както титлите, така и заслужена победа над смеска от най-добрите отбори в света. Една част от мен съжалява, че това не бяха America's Most Wanted, които се разпаднаха точно когато отборната дивизия живна с толкова отбори, над които си е огромен плюс да имаш победа. Уви, Braden Walker трябваше да излети, за да спасява човечеството...

Turning Point ми е сложен за изграждане, тъй като карайки всичко троха по троха започвам да забравям другите трохи какво трябваше да правят. За тук може да се обърне малко повече внимание на World Elite vs. Main Event Mafia, но това ще го обсъждам в Other Programs.

Имах идея да продължавам да цикля с BMI, Steiner Heat и Team 3D, но вече се събраха месеци и месеци мачове между тях – писнало ми е от тия отбори и трябва разнообразие. Време е за последния run на MCMG в дивизията. Първо, голяма глупост ще е да ги изправя срещу Lethal Consequences. Не защото вече са имали мачове, а защото всички са в Х дивизията, а в момента искаме да наблегнем не на факта, че MCMG и LC са звезди на Х дивизията, а че са сериозни отборни състезатели. За съжаление няма други отбори, така че ще върнем един друг стар мач – Team 3D vs. MCMG. Една вечер Team 3D ще излязат, ще хванат коментиращите Shelley и Sabin за ушите и ще ги вкарат в ринга. Ray:
“Не ви ли омръзна? Седмица след седмица излизате до този ринг, сядате си на игралната масичка и се опитвате да се правите на смешни, докато колегите ви си чупят задниците. Поне да беше само единия от вас, защото знаем, че по принцип сте безделници, но и сме виждали, че когато сте заедно, сте способни на доста неща между въжетата. Но когато сте двамата и просто безделничите, ме карате да се вбесявам, че в отборната дивизия има място за  такива като вас. Двамата с брат ми се опитваме да оживим тази дивизия, но виждам всичко на всичко три отбора, които се бъхтят ден след ден, за да запълват дупките, оставяни от неблагодарници като вас. Вие сте срам за тази дивизия и ние лично приемаме като обида факта, че трябва да ви търпим в нея. Край на това! На Turning Point ще се погрижим вие двамата да изядете толкова дърво, че никога повече да не се притеснявате, че сте останали гладни за слава!”

Beer Money ще почиват от претенденти един месец, може да изиграят един реваншс със Steiner Heat, но на iMPACT!, а за PPV-то да се настроят на анти-МЕМ вълната и ще бъдат допълнително споменати в Other Programs. И така, досега имаме:

Quote

TNA TURNING POINT 2009

#1 Contender's Match (Tag Titles)
Motor City Machine Guns vs. Team 3D

- Отпускаме на мача поне 15 минути, MCMG бият чисто.

Следващия месец MCMG вдигат врява за това как за пореден път са доказали, че Team 3D грешат непрекъснато и че на TP са поели лъжица, по-голяма и от огромните им, ненаситни усти. Beer Money са наред, излизайки, за да ги поздравят и да им съобщят, че те не са Team 3D и доколкото помнят, са ги побеждавали където ги сварят. MCMG се смеят... и нападат. Основната тема ще бъде, че MCMG, независимо от това какво всички мислят, са върховният отбор и мислят да открият следващата година с 24-каратово злато около кръста си.

Другаде, в booking-а на Х дивизията споменах, че по време на враждата Daniels и Homicide се намесват и British Invasion и Lethal Consequences. Това, разбира се, трябва да доведе до един мач и с тях. Което ни води до:

Quote

TNA FINAL RESOLUTION 2009

TNA Tag Team Championship
Beer Money, Inc. © vs. Motor City Machine Guns

#1 Contender's Match
The British Invasion vs. Lethal Consequences

- Beer Money побеждават решително.
- Lethal Consequences побеждават.

Малко за Lethal Consequences. Това е отбор, чиято светлина изгасна прекалено рано. Те имаха точно една важна изява точно в първия си мач заедно, в който спечелиха отборните титли, които пък им бяха отнети близо седмица по-късно и то по време, в което Roode sell-ваше контузия. Чудя се на кой ли фен ще му пука за грабещите опортюнистични фейсове, докато бившите шампиони и хийлове играят ролята на страдалци? Естествено, на никой. LC имаха добри мачове, но това е всичко, което може да се каже за тях – в деня, в който изгубиха титлите, за тях настъпи ранния край на бъдещето на отбора им, въпреки че и до ден днешен си въобразяват, че все още са отбор с такова. Предвид положението на днешната отборна дивизия, а и престъпното неизползване на човек като Jay Lethal, LC изглеждат като отбор, който не можеш да си позволиш да пренебрегваш, а TNA направи всичко възможно да им затвори вратите за всяка сериозна програма.

Е, тук мисля да ги извадя от тази дупка, макар и за кратко. Build-up-ът на мача с шампионите ще е прост. Talking smack, hitting back. Lethal ще опитва да изгради това с някаква комедия от сорта на „The Rockers мислят, че може да задържат титлите дори и след като стъпят в един ринг с нас? Това е глупост! Първо ще вземем титлите, после мисля да се разделим, за да отпразнувам началото на 1991-а като направя един отбор с Liz, OHHH Yeah!” Beer Money ще се чудят как могат да приемат насериозно подобни предизвикателства. Един мач между James Storm и Lethal по-късно, в който Lethal бие, BMI гледат по-сериозно на ситуацията, заявявайки, че дори и да са смешници, претендентите явно си разбират от работата, но това изобщо не значи, че имат шанс да им вземат титлите. И...

Знаете ли, забравете за това. Вече три дни опитвам и ме боли главата да буквам тази дивизия месец по месец, затова направо ще мина на метода на Sapolsky – ще ви кажа какво се оптивам да постигна и ще представя как може да стане това.

Мачът, който се опитвам да изградя на Bound For Glory 2010 е The III vs. British Invasion. Да, III – отбор, за който нямам никаква представа, чиито членове съм виждал точно веднъж в мач (поне двама от тях, де) и за който съм чел само и единствено от един човек. Направо си е booking на сляпо.

Правя това, защото със смяната на целия booking екип и с внезапната идея да се push-ват нови звезди. Това ми даде идеята да именувам 2010-а година – Year of the New Blood Rising (с никакви отправки към едно шоу с подобно име). Тази година ще се изместват старите звезди, ще освежавам ростера и изобщо, ще обновявам всичко.

Изграждането на достатъчно интерес към отбор, който би трябвало да оглавява една от дивизиите ти на най-важното шоу на годината и за който никой не е чувал, ми се струва почти невъзможна задача, затова просто трябва да се рискува с тях. Ако съм разбрал правилно един от начините за booking на Vince Russo обаче, съм напълно съгласен с него – в хаоса се раждат нови звезди. Затова ни трябва хаос.

Lethal Consequences тъкмо са изгубили от Beer Money за титлите. Team 3D, The British Invasion и Steiner Heat отново се редят за мач за титлите и нямат намерение да оставят някой да ги предреди. Внезапно Bashir и Kiyoshi също решават, че искат да са шампиони по двойки, тъй като отборът им е бил пренебрегван достатъчно пъти. Настава brawl от шест отбора. Кой ще ги разтърве? Охраната се намесва, но отборите отказват да мирнат и продължават да се бият. И тогава... Bashir удря човек от охраната. Човекът го изглежда... и го просва с ласо! Той дава сигнал и двама други спират да се опитват да разтърват отборите, а стават част от brawl-а. По време на сбиването LC се отдръпват, а Kiyoshi е проснат. Внезапно се оформят три групи – от едната са застанали Steiner Heat и British Invasion, от другата – Team 3D и Beer Money, а от третата – биещите се охранители, които вече са удържани от колегите си.

Януари. Следващ iMPACT! - фигура от ръководството или вид шеф (Mick Foley или човекът, който беше с тях в началото, не помня името му) им чете конско от сорта на „Как смеете вие тримата да се намесвате по този начин? Надхвърляте правата си! Работата ви е да пазите реда, а не да наливате масло в огъня!” Те го слушат търпеливо и не казват нищо. По-късно същия ден Bashir и Kiyoshi ги посрещат в коридора, настоявайки за извинение, задето поредният долнопробен американец с нископлатена работа си е позволил да им посегне само защото не са от тази страна. Тримата решават да ги подминат... но Bashir обръща единия и му бие шамар. Грешка. Тримата подивяват и ги спукват от бой насред коридора, отново налагайки се собствените им колеги да ги спрат. Тримата са отстранени до края на месеца.

Февруари – завръщането на тримата. Bashir и Kiyoshi са в офиса на Foley и настояват, че тримата не са наказани достатъчно строго и че той не е никакво ръководство, защото един истински шеф би имал по-здрава ръка. Тук Foley прави шега от сорта на „здрава като ръката на този, дето те просна ли, ха-ха“ и т.н. Bashir си знае своето и настоява за по-сурово наказание. Foley му казва, че щом толкова иска наказание, може сам да го изпълни и урежда на Bashir и Kiyoshi мач срещу двама от охранителите по техен избор. Един squash по-късно, двама от тримата излизат победители. Lethal Consequences гледат внимателно от съблекалните и Creed обяснява нещо на Lethal.

Март – Bashir и Kiyoshi не са приключили и искат отмъщение, като този път си водят подкрепление – Big Rob. Те нападат в гръб тримата и този път охранителите трябва да спасяват колегите си. Mick Foley обаче няма да остави това безнаказано – както е забранено да се нападат съдии, същото важи и за охранителите. Но вместо да ги накаже, той заявява на Bashir, Rob и Kiyoshi, че има по-добра идея – да направят същото, но лице в лице и в ринга. Bashir казва, че няма как да изгубят с титан като Rob до себе си.
Мачът – Big Rob отстоява позициите си, задържа се прилично време с всеки от тримата, но щом Bashir или Kiyoshi влязат, тримата ги избиват и изхвърлят от ринга, оставяйки мача трима на един срещу Rob. Загубата на титана е неизбежна. Lethal и Creed този път следят мача от рампата.

Април е месец, в който групата на тримата ще остане неактивна, а ще обърнем внимание на шампионите – Beer Money и на претендентите им по това време – The British Invasion. Двата отбора досега са водили само словесна война, но е време веднъж завинаги да се разберат за тези титли и да сложат край на едногодишната им вражда. За Lockdown е уреден мач между двата отбора и с постоянната помощ на Big Rob, Magnus и Williams най-накрая стават шампиони на TNA.

Май. British Invasion © си търсят опоненти за следващия месец... и виж ти, това са Team 3D. Те заявяват, че британците са тук благодарение на тях, че ако те не бяха отворили широко вратата на TNA за всеки отбор, желаещ да си пробва късмета, нямаше изобщо да имат и 1/100 от това, което имат днес. Team 3D настояват услугата им да бъде заплатена – още на Sacrifice.  Magnus отговаря нещо от сорта на „Взехме ви IWGP титлите, сега искате да се унижавате и като ви бием за TNA титлите? Вие американците никога не се отказвате, нали? И вечно квичите пред оградата, докато господарят най-накрая не реши да ви пусне да се нахраните. Но трябва да разберете, че Коледа иде и вие сте в менюто на The British Invasion.” Отборите се сбиват в ринга и познатата охрана излиза, за да ги разтърве. В процеса един от тримата отново получава удар... и избухва още по-голямо меле, което налага да се намесят и кечисти (Lethal и Creed), които да помогнат на остатъка от охраната да оправи положението.

На следващата седмица Creed уверява Team 3D, че това вече няма да се повтори, защото той и Lethal ще държат под око тримата. Creed казва, че знае кои са те, на какво са способни и как да се справи с тях. Creed отива да каже на тримата, че ги наблюдава и да го раздават по-полека, но те го пренебрегват. Creed настоява да му обърнат внимание и получава само присмиване. Той бие шамар на един от тях... и се озозвава с лице в стената, задържат от другите двама, които му обясняват как трябва да ги остави на мира. Creed няма да остави това така и веднага настоява за мач с тях. Този мач може да отиде и на Sacrifice, може и да е на iMPACT!, но трябва да му се остави малко време, за да се разиграят всички в мача. Мачът е Lethal Consequences vs. Mikal & Shatter. И последните печелят.

Тримата имат да дадат интервю скоро след победата си. Един от тях, който може да говори, или техен представител, трябва да каже нещо от сорта на „Писна ни. Писна ни да опитваме да си вършим работата и вечно някой да остава недоволен. Да си мисли, че е по-велик от всички нас и да си позволява да ни посегне само защото не взимаме колкото него. През последните месеци ние най-после отвърнахме на удара по един или друг начин... и чувството беше прекрасно. Толкова прекрасно, че не можем да спрем. Ние, обикновените охранители, наричани просто „тримата“, решихме да посвием самочувствитето на всички вас, олигофрени, които си мислите, че сте над нас. Ние тримата – Shatter, Mikal и Kimo, сме тук,  за да заявим позициите си. Bashir ни подцени и си го получи. Creed мислеше, че знае срещу какво се изправя и си го получи. Кой ще е следващия? Кой ще е следващия, който ще научи, че три е повече от него?“ Оттук натам групата на тримата се казва The Three или The III (опа, continuity strikes back!).

Пропуснах да спомена и че на Sacrifice British Invasion бият Team 3D via Big Rob.

Юни. За Slammy ще жертвам мача за титлите по двойки, включвайки отново посредствена програма между British Invasion и Beer Money за техния „последен шанс“ за златото. Който, между другото, ще изгубят.

По-важното се готви на едно друго място – Team 3D излизат на ринга в първия iMPACT! след Sacrifice и отправят съобщение към British Invasion, че „стават твърде стари за глупости като тези“ и че вече не могат да гонят по десет човека из ринга. И в началото са търсели първо подкрепления, които да държат навлеците настрана, докато те се справят със самонадеяните шампиони. Но вместо това, те са открили протежета. Хора, които да научат как да побеждават шампиони, как да се справят с такива като British Invasion и как да властват в една дивизия, пълна с такива като тях. Още по-добре, че те дори са в подходящата бройка – цели III. Mikal, Shatter и Kimo излизат зад Team 3D, готови за война... но Ray бърза да успокои British Invasion - „Спокойно. Починете си. Порадвайте се на още месец и гледайте да запазите тези титли, защото на следващия месец ще разберете, че III е повече от вас!” Оттук TBI си продължават с BMI, а Team 3D и The III изчезват за месец.

Юли. British Invasion започват да използват Freebird правилото, позволявайки да защитават титлите си с всички членове на групата. Williams и Big Rob или Big Rob и Magnus чупят няколко jobber-a, побеждават този или онзи отбор – в общи линии, Big Rob вече официално става важна част от победите им. Една седмица се завръщат Team 3D. Те казват, че имат изненада за шампионите и смятат да им я представят при първа възможност. Бързат да ги успокоят, че няма веднага да освободят кучетата по тях. Първо трябва да изпитат продукта. Затова на Victory Road ще има Team 3D & Creed vs. The III. Шампионите могат да си вземат един ден почивка и да гледат внимателно какво ще ги очаква.

Деня на PPV-то, мачът тече. TBI са на коменаторската маса и го гледат. Team 3D доминират via exeprience, но III евентуално започват да правят comeback. Тогава TBI решават да се намесят... което по невнимане коства мача на Team 3D. TBI все пак са доволни от себе си и се отдръпват, хилейки се еднакво и на победители, и на победени.

Август. На Hard Justice се урежда мач Mikal/Shatter vs. Williams/Magnus. TBI прекарват седмиците в избягване на III, които междувременно получават един-два загряващи мача, които печелят решително.

Hard Justice. TBI решават да използват намеса на Big Rob да спечелят мача... но Kimo е там, за да им провали плановете. Mikal/Shatter започват да надделяват, Magnus вече е долу... и Williams се намесва със стол, просвайки един от опонентите си, за да си навлече DQ.

Септември. TBI не искат да защитават титлите си, но ръководството ги е задължило поне да имат мач на идното PPV. Те добавят Eric Young и Homicide в редиците си и казват, че пет със сигурност е повече от III. Още следващата седмица обаче излизат III, които искат да уведомят World Elite, че пет не е повече от III... + 3D! Team 3D излиза и поема част от WE, а III – другата за кратък brawl. Групите изиграват по няколко единични мача за разгрявка и евентуално идва време за No Surrender, където получаваме Eric Young, Homicide & The British Invasion vs. III & Team 3D. World Elite побеждават.

Октомври. Месеца на славата. TBI отказват да защитават титлите си срещу отбор, който вече са победили, но ръководството им съобщава, че тяхната работа не е да решават какво ще и няма да правят. На един iMPACT! е уреден мач между представители (отбор или един кечист) и на двата лагера. Ако представителя на III спечели, III получават мач за титлите на BFG. Ако представителя на TBI спечели, ще могат да си вземат почивка на PPV-то. Мачът – Homicide vs. Mikal. Опит за намеса от World Elite, положението е спасено от III и Team 3D. Победител – Mikal. Ръководството, разбира се, слага още едно условие – тъй като TBI използват Freebird правило, нека всички влязат в ринга, за да няма недоразумение кой чий мач е спечелил. И така -

Quote

TNA BOUND FOR GLORY 2010

TNA Tag Team Championship
Doug Williams, Brutus Magnus & Big Rob [The British Invasion] ©
vs.
Mikal, Shatter & Kimo [The III]

- The III печелят и започват славен reign като шампиони с Freebird правило.

В следващия пост: The Knockouts Singles Division

PS: Bound For Glory до момента:
- Chris Sabin vs. Alex Shelley
- TNA X Division Title: Kaz © vs. Kurt Angle
- TNA Tag Team Titles: The British Invasion (Doug Williams, Brutus Magnus & Big Rob) © vs. The III (Mikal, Shatter & Kimo)

Edited by Remus, 08 October 2009 - 15:39.

[nWoHulkster™]

Интересна идея за отборен мач на BFG. Интернетът вероятно би експлодирал от негативизъм, ако това стане, но на мен ми харесва. Различност и уникалност му е майката! Макар и да се радвам, че push-ваш моите хора (III), не знам доколко са подходящи за подобен stable. Ако Kimo & Judas не използват образите си от indy сцената, a бъдат просто охранители, които стават кечисти, като цяло не мисля, че биха били нещо кой знае колко особено. Чарът/потенциалът на Kimo се крие изцяло в уникалния му old school throwback образ и без този образ Kimo е просто средно ниво кечист с добра визия. Това донякъде важи и за Judas, който обаче е по-добър на ринга и на микрофона, но все пак известна част от парата в него е заради larger-than-life образа му от indy-тата. Без този образ голяма част от уникалността му се губи и Judas става просто поредния big man с добри big man умения на ринга и ще му е по-трудно да изпъкне. Единствено Shatter не би имал проблеми, тъй като не разчита толкова много на образ и визиятата му (задължително отново трябва да си пусне по-дълга коса, сега с късата коса стои безлично), mic работата му и стабилните му умения на ринга говорят сами за себе си. Освен това го има и момента, че и тримата са по-добри като heel-ове. Иначе на хартия идеята за подобна "охранители стават кечисти" група е добра и определено има логика в начинът, по който правиш нещата, но просто не знам дали точно тези тримата са най-подходящи за ролята. Може и да са, но аз лично като човек, който е добре запознат и с тримата виждам по-добри начини за тяхното използване в TNA и вероятно затова се цупя на идеята за този stable, макар и по принцип идеята да е добра и на пръв поглед може би най-логичния вариант за тримата в TNA. Както и да е. При всички случаи бих гледал този build до BFG с голям интерес.

[BoRn_2B_GoD]

Радвам се, че си решил да се присъединиш към Guest Booker идеята. Мисля, че този формат би могъл да доведе до доста интересни "дневници" (мразя тази дума). Колкото до написаното от теб: прочетох само X-Division частта, другото ще почака малко. Наистина развиваш интересно нещата, като това, което лично на мен не ми допадна е, че повечето месеци вървяха по правата "шампионски мач, претендентски мач". Не, че е лошо, но според мен това е една от слабостите на девизията - претендентските мачове се преексплоатират, докато могат да се намират други начини (както си направил с Енгъл и The Pope) за определяне на претендент. Друго нещо, което лично на мен не ми хареса бяха двата дооооста дълги рейна на шампионите. Една година е наистина много време, а и аз съм почитател на честите смени, но това не значи, че идеята ти е лоша - даже напротив - от това, че титлата се е сменила само два пъти за 1 година най-вероятно ще се вдигне престижа й, ще бъде възприемана като трудна за печелене.

Добрите неща - същите два рейна заради причината, която споменах горе Помагат за имиджа на колана. Намесата на лица като The Pope и Angle, развитието на MCMG (които лично аз бих предпочел като отборни шампиони), разкриването на Suicide. Личното ми мнение обаче е, че Kaz не трябва да се гради като... Kaz. Трябва му ново име (без да се пренебрегва историята му като Kaz и Suicide, разбира се). Но пък това е процес, който може евентуално да започне след BFG (ала Морисън, който едва след спечелването на ECW титлата получи смяна на името и гимика). Като цяло ми хареса как си развил нещата, въпреки че в някои вражди просто нямаше кой знае какви случки през месеците, а бяха изградени от промо-атака комбинации, но това е нещо, което не може да се избегне, когато не се описва подробно всяко шоу. Евала за труда, като мога ще прочета и останалото

[Remus]

@ nWohulkster™ - Book-вам и тримата с ограничени познания – преди да пусна поста бях седнал да гледам техни мачове от твоята колекция, уж да са ми по-наясно, но ми трябва доста повече. Както казах, това го book-вам на риск. Просто тримата са нещо ново за TNA, не са използваните навсякъде и във всичко отбори и са идеални за освежаване на сцената.

@ Birov – Дългият reign на Daniels е с цел утвърждаването му като нещо голямо – така че човекът, който най-накрая го бие да получи слава не само за взимането на титлата, но и за победата над някой, който вече почти година е бил шампион и никой не е могъл да го свали от трона. Ако има човек, който може да качи Х дивизията някъде, това е Daniels – доста отдавна е с TNA и е познат както на стари, така и на нови фенове. Освен това първият път, когато седнах да гледам TNA именно той беше шампион и за мен най-интересният run от всички шампиони, които съм гледал досега, е именно неговия първи.

Разбирам това за претендентски мач -> мач за титлата -> наново, но ако погледнеш глобалната картина, всичко е базирано на дългосрочна програма между Daniels/Suicide и MCMG, а после и Angle/Kaz, които имат история зад себе си отпреди две години. Претендентските мачове са нужни, за да подчертаваш, че има списък от хора, които искат титлата и са готови да минат през всеки, за да я вземат. Трябват такива всеки месец и да има различни претенденти всеки месец, защото иначе имаш само двама души, които трябва да източиш за два месеца и после ще омръзнат на голяма част от хората, независимо дали мачовете им са с нарастващо качество или не. Просто трябва мач, почивка с нов претендент, някое друго промо или намеса, за да покажеш, че не са се забравили и така до следващата им среща.

И така...

Knockouts Division

The Roster
(настоящ)

Awesome Kong
Alissa Flash
Raisha Saeed
Sarita
Taylor Wilde
Roxxi
ODB
Tara
Velvet Sky
Madison Rayne
Lacey Von Erich
Christy Hemme
Traci Brooks
Hamada
Daffney
Sojourner Bolt

Уж рябваше да започна със самостоятелната дивизия, но осъзнах, че няма какво толкова да се пише по въпроса, затова ще карам всичко заедно.

Ще започна с чистка и бърза ревизия на промените. Sojo Bolt може да помаха за сбогом – присъствието й в TNA дори и в момента е загуба на пространство, както мачовете й – загуба на ефирно време. Ако ще остане, то е само за да бъде използвана като храна за някоя друга КО. Raisha Saeed – същата работа. Щом вече се използва Alissa Flash, Saeed става ненужна, освен ако някой не реши, че на Awesome Kong й трябва run в отборната дивизия. Аз няма да реша така, тъй че в един мил ден Saeed греши за пореден път в ринга, коствайки мач на Kong и бива убита на място. Откакто дойдоха КО като Angelina, Taylor, Roxxi, Sarita, Flash... хм... всъщност, откакто бе създадена КО дивизията, Traci Brooks стана крайно ненужна. Един ден си получи добра роля като KO Law, но й резнаха изявите. Лично аз не бих се лишил от нея поради една проста причина: BOOBIES~!... Не, шегувам се. Всъщност, просто съм свикнал с нея още откакто беше мениджър на Matt Bentley (и най-вече по време на The Bentley Bounce... JUMPING BOOBIES~!). Затова в моя свят ще я направя съдия при жените, но ще й взема entrance-a – на съдиите не се полага entrance, независимо колко са надарени!

Яд ме е, че първата програма, която исках да направя още откакто Christy Hemme се завърна, е напълно провалена от редица фактори и като гледам ростера и събитията, нямам идея как да я върна, защото Christy явно напълно е преживяла факта, че преди да се контузи беше сериозна претендентка за титлата, отстоявайки позицията си дори и в pull-apart-ове с Kong. Изобщо, откакто Christy се завърна, се вбесявам всеки път, когато я погледна. Откакто тя дебютира в ринга (по време на враждата си с Voodoo Kin Mafia), имаше решителен heel образ, готов на всичко за победа, който по-късно стана на развлекателен rock singer образ, а след това – сериозен face, готов да се изправи срещу всичко, включително и сигурната смърт в лицето на Awesome Kong. Откакто се завърна, тя е точно това, което беше през 2005-а в WWE – манекенка с ADD и smiley-face syndrome. Изобщо, откакто Christy спря да интервюира с JB, тя си пусна гръбнак и стана интересна. Явно заедно с операцията на врата някой си е взел обратно гръбнака и се връщаме в изходна позиция... страхотно... след 4 години може отново да се пробва. Сега точно нямам идея какво да правя с нея, така че ще бъде задкулистна приятна гледка и водеща или помощничка при някое online шоу (все някой трябва да носи кафето на Hermie...).

Taylor Wilde & Sarita – страхотен отбор, който никога не бих разделил, ако не исках да видя и двете в самостоятелна светлина. Само на мен ли ми се струва странно, че две канадки се правят на американка и испанка? Както и да е, не е болка за умиране. Ако все пак ще променям нещо в тях, то е характера им. Мразя – не, ПРЕЗИРАМ! - girlfriend интервютата, които дават с Lauren. Всеки път като ги видя ми напомнят за посредствени гимназистки, които някак между другото са прекъснали кафе разговора си да спечелят някой друг мач и после да обсъдят колко са щастливи с дружката си Lauren. Вече е забранено Lauren да им взема интервю!

Roxxi... това ми е сложен типаж. За нея просто няма нищо. Какво да прави? Преди имаше образ – The Voodoo Queen и беше страхотна. Посля я орязаха и й отнеха това, правейки я на мъченица за подхранка на heat-а на The Beautiful People. После забравиха за това и я направиха girlfirend на Taylor. После я направиха The Hardcore Knockout. После я уволниха и я върнаха внезапно, с нов (безобразно глупав) вид, без никакъв спомен, че някога е имала зъб на TBP в мач, който излезе крайно посредствена гледка и никога не е имал нещо общо с нея. Така че... stripper, anyone? Дори и за това не става ЗАЩОТО Я ОБРЪСНАХА (!). Колкото куршуми са имали TNA в нея, всичко е изстреляно, а на кого му трябва стара пушка. Преди две години даже нямаше да ми мине през ума, преди година може би щях да се замисля три-четири пъти, но днес е много просто – Roxxi или трябва да се уволни, или да се използва в ролята на Sojo Bolt – total job machine. Който може да измисли нещо с Roxxi в това положение, нека заповяда, аз се отказвам.

Не бих правил промени с другите КО-ки, освен може би бих махнал Poison от Tara, защото глупавият паяк не е допълнение към образа, а загуба на ефирно време. Дреме ми колко може да позира с кутийка в ръка, това са ценни секунди, които спокойно могат да допълнят и без това късите мачове.

Както навсякъде другаде, ще започнем с booking-а през ноември и по-точно, No Surrender 2009. На PPV-то имаше Sarita & Taylor vs. TBP за коронясване на първите отборни шампиони и ODB vs. The Deaner за уточняване на КО шампион. Последното не би го пипал. То е нужно, за да приключим веднъж завинаги с тях двамата. Първият мач обаче, бих оставил без победител. И как да стане? Ами, намесва се маскирана личност, която помага на TBI, коствайки мача на Sarita & Taylor, но съдията вижда това и накрая обявява, че няма да има победител, а по-късно ръководството ще обяви, че първите отборни КО шампиони ще бъдат коронясани на BFG.

През октомври TNA дебютираха Lacey Von Erich и започнаха програма ODB/Kong/Tara.
- Колкото и да смятам, че ODB като шампион е нещо, което трябваше да се случи преди година, когато беше на върха на overness-a (и го задушаваше със слабини) и че сега е прекалено късно, не бих й вземал титлата. Тя все пак си заслужава един run, особено след всички глупости, през които трябваше да мине. Така че тя твърдо остава шампион до BFG. ODB/Kong/Tara не е нещо, от което бих се оплаквал. Но самият build-up бих го направил малко по-различно. Вместо ODB да се дразни, че печели (и то срещу опоненти, които довчера са я млатили където я сварят), може да си остане в образ и сама да бичи за претендент. Междувременно Kong и Tara си продължават със старата история, гонят се, бият се, не се разбират. Един мил ден двете се сбиват на коментаторското бюро, проваляйки мач на ODB, която гръмва, скача върху тях и после взима микрофона за реч от сорта на: „Вие две курви само се мотаете покрай мен и ме дебнете, чакайки си реда, но все не се разбирате кой да мине първи, затова аз имам решение – имам по една боксова ръкавица за всяка от вас, така че идвайте и двете, за да не идвам аз! (HOOOOOOOOOOO!~, crotch'n'boobie grab, etc.)” И това, разбира се, води до посочения мач, без да се налага всички да понасят загуби в триминутни мачове седмици преди BFG.
- Дебютът на LVE бих го tweak-нал малко. Като начало, не TBP, а Sarita и Taylor (наричани T&S оттук насетне) излизат на ринга и искат TBP веднага да дойдат и да им разкрият кой им провали мача, за да знаят от кой да се пазят на реванша на BFG. TBP излизат с невинни изражения, нямат представа за какво говорят двете, явно човекът не бил техен... и тогава излиза LVE (с маска) и напада T&S, просва едната и заключва The Claw на другата. Публиката познава захвата и вика с интерес, после TBP позират... и Velvet маха маската, разкривайки LVE на света. После си правят същото промо и през следващите седмици просто стоят далеч от обхвата на T&S, до BFG. На BFG, T&S печелят мача и титлите.
- Другаде, Alissa Flash явно ще започва програма с Hamada. Грешка! Тоест не е – дори е страхотно, но аз бих изчакал малко. След BFG. Дотогава една от двете трябва да мине през серия мачове, в които да счупи Roxxi, Sojo и Hemme с намаляващо затруднение. Да кажем Flash.

BFG минава, нов КО шампион е... Kong! Да, знам – всички очакват Tara да вземе титлата, но според мен ако ще даваш на някого титла, поне му го дай в голям мач. Както неведнъж се е споменавало тук, Tara vs. Kong е много по-важен мач от Tara vs. ODB vs. Kong. В случая трябва да избираме дали Tara да стане шампион на важно PPV или във важен мач. Така че на BFG Kong взима титлата, туширайки ODB и Tara вече има две причини да я преследва. На Turning Point е обявен първия по рода си мач – Awesome Kong © vs. Tara.

В отборната дивизия TBP искат „справедливост“, защото не е било честно, че са изгубили. T&S им казват, че честно или не, те са шампионите и ще останат такива. Междувременно, искат и трите TBP на сребърен поднос. TBP им казват, че това няма да се случи, защото LVE току-що дойде и не могат веднага да рискуват да я стресират като я изпратят срещу грозилища като тях. Но все пак ще им дадат искания мач, стига да си намерят партньор, защото те вече знаят кой ще може да попълни мястото на LVE.
Междувременно, Flash коментира последната си серия победи – всяка победа става все по-лесно, вече може да скача направо към титлата, набира скорост, която и тухлена стена като Kong няма да може да спре. И същевременно е БЯСНА, че всичкото внимание, което тя заслужава, отива при някаква чужденка, която току-що е пристигнала и се има за много важна. И то при същата чужденка, която – между другото – се търкулна „по невнимание“ по стълбите по време на интервю.
След някоя друга седмица TBP разкриват партньорката си – Alissa Flash! Тя им помага да спечелят един единичен мач между Madison и Sarita и им казва, че ще помогне, защото преди да продължи към бъдещите си цели трябва да се отърве от една сянка от миналото – Sarita, която й открадна победа преди време. Седмица по-късно, трите (четири с LVE) нападат отново T&S и на помощ им се притича... Hamada! Тя чисти ринга и казва (Sarita й помага с превода), че й е писнало от Flash и че щом толкова недоволства и иска да си поговорят в ринга, е решила да застане от другата страна на ринга на Turning Point. И това заформя Alissa Flash, Madison Rayne & Velvet Sky w/ LVE vs. Sarita, Taylor Wilde & Hamada.

Turning Point 2009 – Tara печели... via DQ поради бруталност от Kong.
- Какво трябва да се види в мача? – Tara влиза срещу опонент, за когото мисли, че е подготвена и контролира мача на моменти, но накрая се оказва, че Kong е много по-голямо чудовище, отколкото е мислила. Kong доминира напълно към края и посреща нейн comeback с адско млатене в ъгъла. Съдията опитва да я спре, но Kong отказва да спре побоя и това е DQ.
В другия мач, Hamada тушира Velvet.
- Какво трябва да се види в мача? – ТBP оставят Flash да се справя с техните опоненти. Flash се изправя за кратко срещу Hamada, получава еидн по-здрав ритник и решава да е по-малко активна през мача, оставяйки и партньорките й да влязат за разнообразие. В края на мача Flash доминира над Sarita, тя прави hot tag с Hamada, която чисти къщата и се връща към Flash... която веднага излиза след сляпа смяна с Velvet, избегвайки директен сблъсък. Hamada дръпва Velvet в ринга, Hama-chan Driver, the end.

През ноември Tara си взима почивка след побоя. Kong остава без опонент... или поне така мисли. След нейн мач срещу Random Jobber, в ринга влиза... Daffney! Daffney напада Kong в гръб, надделява за кратко... и евентуално бива отнесена от течението, срещу което е решила да плува. Но същото се повтаря и следващата седмица. И по-следващата. Daffney напада Kong в гръб и след минута остава да лежи в краката й. Когато е запитана, тя казва, че Dr. Stevie й е казал да търси предизвикателства и върхове за покоряване, а тя не се сеща за по-масивен връх от Mount Kong. На Kong й писва да е нападана всяка седмица от една и съща жертва и изисква мач, в който да реши това веднъж завинаги. Това е малко проблемно заради липсата на говорни умения и мениджър (явно Saeed все пак е имала някаква роля, хм...), затова Traci го решава сама.
TBP се оплакват, че все още имат право на мач за титлите, защото не T&S са ги победили на турнира. Те настояват... и как да им откажеш. T&S обаче слагат условие, че това е последният им шанс да спечелят титлите и след това ги оставят на мира.
Другаде, Flash се оправдава, че Hamada я е хванала неподготвена и не е избялага, а просто се е оттеглила временно, за да се приготви, но докато се обърне, глупавите й партньорки вече били загубили мача. Сега обаче е готова за нея по всяко време... и го доказва, като напада Hamada след нейн мач. Но това не води до нищо – Traci й казва, че вече имат достатъчно мачове за PPV-то и не могат да ги вместят.

Final Resolution 2009 – Kong бие Daffney без усилие.
- Какво трябва да се види в мача? – Daffney е луда. Тя напада стена, защото й е казано, че зад нея има неща, които иска, без да се съобразява дали може да прескочи стената, да я заобиколи, да потърси врата и дали случайно не е непробиваема. Dr. Stevie й е казал, че трябва да покори даден връх, тя се хвърля презглава в задачата и си пати, защото Kong killz не само bitches, но и crazy bitches. Мачът е просто колкото да има мач за титлата.
T&S бият TBP. Точка.
- Какво трябва да се види в мача? – Нищо особено. Каквото стана на истинския No Surrender – TBP показват малко доминация, но губят веднага щом влиза пресен човек в ринга. След мача обаче, на рампата ги очаква изненада... Angelina Love гледа безизразно групата си... и си тръгва без да каже нищо.

В следващия пост: Knockoutland 2010

[nWoHulkster™]

Всичко звучи солидно, така че няма какво толкова да коментирам, но определно продължавам да чета с интерес. Давай в същия дух.

Междувременно... Вече май си тръгнал в друга насока, но ще ти подхвърля една идея, която на мен лично ми се върти из главата напоследък. Трябват отбори за женската дивизия so...The Original Knockout and The Future Legend! Миналото и бъдещето в комбина. Team Brunettes FTW~! Да, Alissa може повече в singles сцената, но така се намира роля за Traci и се добавя още един отбор към отборната дивизия, а и така или иначе Alissa няма дa ходи никъде и след време пак може да се насочи към singles competition, когато вече е по-утвърдено име.

И да. Sojo трябва да остане. Трябват и мадами като нея. Все някой трябва да изпълнява ролята на punching bag и Sojo никак не е лош вариант за тази роля.

[Remus]

^ Това е страхотна идея. Сега като го спомена и ми залепна за ума. Вече написах половината от следващата година, но явно ще има ревизия, защото мисля да изплагиатствам идеята, въпреки че може да се окаже на доста базово ниво, а и ще взема да я tweak-на малко .

Докъде стигнах... така, януари. Awesome Kong е шампион, Sarita & Taylor – също. Но да оставим шампионите за малко настрана. При последното PPV Angelina Love се бе появила в края на мача на TBP. Още в първия iMPACT! след шоуто, Love излиза на ринга.
„Вероятно мнозина от вас, които обичате да се пипате нощем, сте забелязали отсъствието ми през последните няколко месеца. Имах проблеми с визата си и се наложи да напусна компанията, докато ги реша. Но не това ме тревожеше. Тревожеше ме, че моите така наречени 'приятелки' едва дочакаха да направя първата си крачка извън залата и дори не пропуснха дъх, преди да ми намерят 'заместничка'. Слагам кавички, защото всички знаем, че никоя не може да заеме мястот ми. И каква заместничка? Lacey Von Erich? Изрусена пачавра, която мисли, че може да влезе в елитен клуб като Mi Pi Sexy само защото е от 'престижно' семейство? Velvet, Madison, силно се надявам, че ще намерите метафоричните топки да излезете тук и да ми дадете обяснение... и силно се надявам, че Von Erich няма да е с вас.”
Velvet и Madison излизат... и Von Erich е с тях. Трите се качват на ринга и Sky обяснява на Love, че не са имали избор, защото грозотията е твърде коварна и дори не е дочакала да си тръгне преди да ги нападне и да им отнеме отборните титли, които са заслужили още от първия си ден в компанията. Lacey е имала вида, уменията и средствата да ги подкрепи с пречистването на ростера. Love пита за коментарите по нейн адрес, че ги е спирала, задържала и т.н. Sky се оправдава, че и за това не са имали избор – ръководтсвото ги е принудило, защото са мислели, че няма да се върне в компанията, а и враговете им са щели да останат заблудени и когато Love най-сетне се завърнела, щяла да ги изненада като им покаже точно обратното на това, което са казали. Love не е доволна, но се примирява с отговора. Velvet казва, че сега, когато тя отново е тук, могат да продължат мисията си и най-после да заемат мястото си под слънцето като започнат с изчистването на отборните титли от грозни петна като Sarita и Taylor.

По-късно същата вечер, T&S и оригиналната версия на TBP влизат в мач, с LVE край ринга. LVE се намесва в края на мача... и коства мача на Love по невнимание. Love иска обяснение от нея след мача и почти я напада... но Velvet и Madison нападат Love! Пребиват я, слагат й картон на главата и казват, че всичко, което Lacey и те са казали след напускането й е истина – тя е била дупката, от която не са могли да излязат, за да просперират и днес го докза за пореден път, първо губейки мача си, а после обвинявайки другите. Край на това и край на мечтата й отново някога да бъде част от TBP. Седмица по-късно, Love предизвиква TBP на Against All Odds, където ще се съюзи с две тайни партньорки, за да смаже съюза, който сама е създала.

Другаде, Tara се завръща, изглежда донякъде огорчена, донякъде ядосана. Промото й ще бъде нещо от сорта на:
„Миналата година дойдох в TNA с цел да стана номер 1 и по пътя срещнах един човек... едно чудовище, което нарича себе си Awesome Kong. Тренирах ден след ден, мислех, че съм готова да поема дори такова препядствие по пътя си към върха. Но дойде време за Turning Point и се оказа, че Kong е твърде голяма лъжица за устата ми. Или може би не. Защо имам съмнения? Защото Kong така и не ме победи! Kong, ти се отказа да опитваш да ме победиш и премина направо към насилието, навличайки си ненужна дисквалификация от страх, че може да загубиш. Може би наистина съм получила повече от това, за което се пазарих, но може би ти просто се страхуваш да довършиш един мач с мен!“
Това, разбира се, си е танц по гордостта на Kong, която не след дълго се озовава в ринга и търси сбиване, но Tara се оттелгя, заявявайки „още не... но скоро... на Genesis“.

В отборната дивизия, T&S имат спад откъм претенденти. Christy и Roxxi правят неуспешен опит, Daffney и Sojo – също. Срещу тях вече няма истински отбори... затова смятат да починат месец.

Също така, Hamada за пореден път посреща Alissa Flash, настоявайки за мач, за да си решат сметките веднъж завинаги. Flash евентуално се съгласява и Traci обявява мача им за официален. Мачът е състои на iMPACT!, Traci е съдия. Двете водят оспорван мач, Hamada започва да надделява към края... и се получава ref bump, при който Hamada по невнимание бута Traci. Докато Hamada й помага да стане, Traci подразнено връща блъсването, Flash следва с O'Conner roll – 1, 2, 3. Flash си тръгва доволна, Traci се опитва да се извини на Hamada за грешката.

GENESIS 2010:

* KO Title: Awesome Kong © vs. Tara
- Стандартен мач, горе-долу повторение на предишния им, но в края на мача, когато Kong започва отново да побеснява и да млати безмилостно, Tara излиза от ринга... и се връща със стол, този път навличайки на себе си дисквалификация, за да върне услугата.

* The Beautiful People vs. Angelina Love and... Sarita & Taylor Wilde (cue “mark out!”)
- TBP са ужасени. Отначало едва се съгласяват да влязат в ринга, а след това издебват момент, в който Taylor (да речем) е в ринга и ползват HEEL TACTICS~! за да вземат надмощие и да контролират мача до края. Накрая Angelina получава hot tag, чисти ринга от TBP, избира си Velvet... която бяга от ринга, оставяйки другите две сами. Love отстранява LVE, оставяйки Sarita и Taylor да тушират Madison.

Февруари. Kong беснее заради постъпката на Tara. TBP беснеят заради постъпката на Love. Madison Rayne тихомълком беснее за нещо друго. Hamada беснее заради загубата си от Flash. На един iMPACT! е уреден мач Awesome Kong, Velvet Sky, Madison Rayne & Alissa Flash vs. Angelina Love, Tara, Hamada & ODB. Както обикновено, Kong и Tara се пренасят зад кулистите заради сбиване. Love и Velvet правят същото, а Madison и ODB ги акомпанират. Остават само Flash и Hamada. В един момент Hamada праща Flash в ъгъла и се приготвя за засилка... Flash грабва съдията (Traci) и я бута в Hamada, възползвайки се веднага след това за finisher-a си. Traci недоволства... но все пак отброява – 1, 2, 3.

Следващ iMPACT!, TBP са в ринга и Velvet обявява колко много й е писнало от постоянното мрънкане на Angelina и как вече мисли да вземе ограничителна заповед срещу нея... и тогава Madison й взима микрофона. Madison обяснява как й е писнало да бъде момиче за всичко и как вечно я оставят за храна на вълците (T&S). Не може да си спомни кога за последно е получавала нещо от този съюз и кога за последно е получавала някакво внимание от Velvet и Lacey, които са твърде погълнати от Angelina. Затова... си тръгва. И напуска ринга. Velvet свива рамене и продължава да се дразни на Love, която евентуално се появява и й казва, че щом толкова й е писнало, нека да решат спора веднъж завинаги на Against All Odds, когато ще се изправят една срещу друга за първи и последен път, защото от Velvet няма да остане нищо, срещу което да се изправи. А LVE... с нея ще си разчисти сметките по-късно.

Tara и Kong подписват договор за No DQ мач за титлата на Against All Odds.

Т&S печелят още един-два мача срещу сглобени отбори, но все още нямат реални опоненти за титлите.

AGAINST ALL ODDS 2010:

* KO Title, No DQ: Awesome Kong © vs. Tara
– All-out екшън, мач с обрати, Tara най-после печели златото.

* Angelina Love vs. Velvet Sky w/ Lacey Von Erich
– Къс мач, в който Velvet печели след като Lacey се намесва.

Март. Angelina Love вече е насочила мерника си към LVE, решавайки, че преди да си го върне на Velvet, ще трябва да отстрани първо нея. Първите седмици двете само разменят думи, но не се стига до нищо. По-късно Lacey решава, че ще очаква Love с партньорка на Destination X, където ще се изправи срещу нея и нейна партньорка. Последната седмица преди DX Love има мач, LVE се намесва и напада Love, която обаче се оказва по-голяма лъжица от очакваното и започва да надделява... и тогава излиза Awesome Kong, която разбива Love. LVE казва, че щом трябва, ще прибегне до Beauty and the Beast статегия, за да се отърве от нея.

Sarita & Taylor не могат да помогнат на Love, защото имат свои проблеми. Напоследък се сформират всякакви отбори, търсещи да им вземат титлите – Roxxi & Sojo и Christy & ODB ги преследват първите две седмици, след това получават почивка, но седмица по-късно Madison Rayne се завръща с обещание, че скоро ще получат истинско предизвикателство и титлите им рано или късно вече няма да са част от тях. По-късно същата вечер двете са нападнати от... Raisha Saeed! Или поне жена, носеща маската й. Сваля я... и това е UNKNOWN BLOND #34!... или по-известна на малцинството като Nevaeh. Rayne казва, че T&S няма да държат титлите си още дълго, защото тя и партньорката й, с която са властвали във всяка друга компания, където са били, ще им ги вземат. И това е обещание.

В същото време, Flash се перчи, че е побеждавала Hamada където я срещне и че е време вече да получи мач за титлата. Но вместо Tara й отговаря Hamada, но не с думи, а с юмруци. Двете се сбиват, Traci налита да ги раздели и им казва, че ще решат това веднъж завинаги още на iMPACT! (последния, преди Destination X). Мачът е уреден, двете влизат, Traci е съдия. И в края на мача Traci явно помага на Flash да спечели! Flash и Traci позират в средата на ринга и си тръгват заедно.

DESTINATION X 2010

* Angelina Love & ??? vs. Lacey Von Erich & Awesome Kong w/ Velvet Sky
- Kaто начало, партньорката на Love – TARA! Lacey и Velvet отстъпват под набраната сила, но Kong е жадна за мъст и напада на воля. Този път обаче получава двойна порция, която не й се услажда и Love и Tara евентуално надделяват и побеждават.

* Друг KO мач няма на PPV-то, но са направени две съобщения – първо, Traci е свалена от власт като Knockout Law и са й отнети правата да съдийства на мачове заради заговор с knockout-ка; и второ – на нейно място е назначена... CHRISTY HEMME!
- Why Hemme? – WHY THE HELL NOT, JEREMY? WHY THE HELL NOT? Бих направил всичко, за да видя отново Christy в бизнес облекло. Всъщност, Christy е най-старшата Knockout-ка след Traci (ако не броим SoCal Val). И вместо да я хвърляме в мачове, в които не прави нищо, освен да тича и скача нагоре-надолу по рампата, явно очаквайки да се развие и ADHD, може да излезе един ден и да заяви „Аз заслужавам това място, защото съм тук от 2006-а, видях всичко, което има да се види – женомразци, изроди, чудовища, рокери, мъже КО шампиони и списъкът продължава ли, продължава. Изправяла съм се лице в лице с половината от изброените и ето ме, все още съм тук. Не ми трябва Traci, за да ми покаже кое къде е било, защото аз съм тук преди КО дивизията, бях тук при създаването й и ще бъда тук и занапред! И за разлика от Traci, аз наистина ще раздавам справедливост!“ Да, нещо такова. Но да има и костюм.

Април. Първата работа на новия Knockout Law е да направи отборен минитурнир, в който ще се реши кои са новите претенденти на Sarita и Taylor. Мачовете са:
Roxxi & Daffney vs. The Beautiful People
Madison Rayne & Nevaeh vs. Alissa Flash & Traci Brooks

Тук ще се отличат някои съществени промени. Когато Roxxi и Daffney излизат, по рампата се надига дим и първата промяна веднага се отличава – Roxxi отново е облечена с voodoo attire-a, който ползваше когато беше Roxxi Laveaux (но само вида, тя няма да вуду вибрира, както правеше тогава). Двете имат и име на отбора си – Dark'n'Wicked. По време на мача им с TBP, Velvet е разконцентрирана, защото Angelina Love е излязла да коментира мача и да я държи под око. В един момент това силно дразни LVE, която оставя за малко партньорката си, но това е достатъчно, че Roxxi и Daffney да приключат решително мача.

Traci и Alissa имат промо преди мача си. Traci заявява, че е следяла Flash още от пристигането й в TNA и е останала страшно впечатлена от потенциала й. Казва, че е е харесала страшно много прозвището „The Future Legend”, защото е толкова вярно. И сега, когато „The Original Knockout” е до нея, Flash може не само да черпи сили от бездънния си потенциал, но и да си сипва от вечната й мъдрост, което ще отвори пред нея безброй врати с неограничени възможности. Flash прави коментар, че може да се нарекат „Past & Future”, но Traci веднага я срязва, защото и от нея имало още какво да се види (Flash мърмори, че и това не е вярно, особено след Playboy...), затова отборът им ще е казва „Now & Then”.
Двете визат в мача си със също новия отбор – Heavenly Rain (Madison & Nevaeh). Traci води Flash до победа с всички средства, но Hamada има едно наум за нея и излиза, за да й го каже. Traci бяга и това оставя Flash сама срещу двете опонентки, които я побеждават.

На следващия iMPACT! са финалите, между Roxxi & Daffney и Madison & Nevaeh. Двата отбора влизат в оспорван мач... и победители излизат M&N.

Tara междувременно си няма претендентки. Velvet Sky обаче е на мнение, че тя заслужава мач за титлата, защото е една от малкото КО-ки без самостоятелна загуба през последната година, а дори победи и една от старите шампионки – Angelina Love. Това, разбира се, извежда Love и двете се сбиват. Tara се опитва да ги спире... но се озовава в средата на шамарите. Christy излиза и обявява, че на Lockdown трите ще проведат троен мач за титлата.

LOCKDOWN 2010

* KO Title: Tara © vs. Angelina Love vs. Velvet Sky
– Няма разделение faces vs. heel, тук всеки е за себе си. Като начало две ще се сдружават, за да извадят третата от играта за малко, после други две ще се съюзят, за да извадят друга трета и т.н. В края на мача Love ще взима превес над Tara, дебне за Botox Injection... Velvet я спира накъсо, Tara отстранява Velvet с някой по-здрав удар, Widow's Peak за Love и край на мача, победа за шампиона.

* KO Tag Titles: Sarita & Taylor Wilde © vs. Heavenly Rain (Rayne & Nevaeh)
- Какво трябва да се види в мача? – На един Импакт преди PPV-то, Traci ще трябва да каже на Fлash, че за да гледа към бъдещето, първо трябва да се справи с миналото. Има ли недовършени дела от миналото? Дни по-късно, по време на мача Flash излиза и изважда Sarita от играта. Сама срещу двама, Taylor се проваля да запази и M&N са новите отборни шампионки.

Май. Flash и Traci са в ринга и Flash се хвали, че се е справила с всичко от миналото си – победила е изгубилата месеци от живота й Hamada, справила се със Sarita, която се изхитри да я победи още в първия й мач, опитвайки да сломи духа й. Сега вече е готова за мач за титлата... но тогава се намесва Sarita, която иска по-подробно обяснение от „защото ме победи“. Flash й отвръща със сбиване, двете с Traci надделяват.. и на помощ се стича Hamada, която чисти ринга от Now & Then.
Taylor посреща Sarita зад сцената и й казва, че трябва да се съсредоточи върху връщането на титлите... но Sarita не иска да чуе – Flash е права, че трябва да се справим първо с миналото си и няма да продължи напред, преди да я види как лежи безпомощна в ринга.
В следващ Импакт Hamada и Sarita се изправят срещу Flash и Traci... и печелят след туш над Traci. Taylor пита Sarita след мача може ли сега да се върнат към титлите, но Sarita иска да види какво още може да направи с Hamada до себе си... ако Taylor няма нищо против. Taylor няма. Следващата седмица Sarita и Hamada побеждават решително Sojo Bolt & ODB.

Love продължава да недоволства за Velvet и казва, че ще сложи край на историята им, защото на Sacrifice двете ще имат един последен мач.

Другаде, новите шампионки имат мач срещу Dark'n'Wicked. Мачът завършва с DQ, когато Daffney плюе черна мъгла в лицето на Rayne. Roxxi и Daffney продължават с beatdown, спрян от охраната. Roxxi взима микрофон и има само едно нещо за казване - „The time has come. Welcome the Dark.” Daffney окончава със зъл и 'леко' смахнат смях, какъвто само тя си може. В следващите седмици, двете по възможност ще имат единични мачове, интервюта или задкулистни сблъсъци (поне веднъж преди PPV-то).

Таra най-накрая е посрещната от Alissa Flash, която си иска своето и казва, че в момента е най-много заслужилата да излезе срещу нея. ODB е на друго мнение и се намесва, за да им сподели какво мисли. Накрая излиза и Kong... която просто напада Tara, предизвиквайки четиристранен brawl.

Сега... очертават се три КО сблъсъка за Sacrifice, а да бъдем реалистични – никой няма да пусне три женски мача, независимо на кое PPV (може би трябва едно PPV само за жени... хм, ще се помисли повече по-натам). Единия от мачовете трябва да остане за Slammy или да стане на iMPACT! Избирам второто, защото никой мач не е достатъчно важен за Slammy (освен един, но за тях имам дрги планове). Daffney & Roxxi vs. Madison & Nevaeh остава за iMPACT!, М&N печелят.

SACRIFICE 2010

* KO Title: Tara © vs. Awesome Kong vs. Alissa Flash vs. ODB
- Мачът е колкото отбие месеца. Нищо специално не е нужно да се случва. Tara запазва.

* Angelina Love vs. Velvet Sky
- Може да се получи един малко по-дълъг мач, Love бие и слага точка на тази история.

Юни. Идва Slammiversary и е обявен първия по рода си Queen of the Mountain мач. През следващите седмици ще се състоят квалификации, теглени чрез жребий. Изтеглените мачове са:
Taylor Wilde vs. Sarita
Awesome Kong vs. Velvet Sky
Alissa Flash vs. Hamada
Angelina Love vs. ODB
Печелят Wilde, Kong, Flash и Love. През седмиците всяка от тях ще има поне по един сблъсък с Tara, в който просто зяпва титлата й, намеквайки какво ще се случи. Също така, коментаторите споменават как при мъжете KOTM е заплаха за шампиона, тъй като досега само един човек е успявал да се справи с пет претендента и да закачи титлата на върха (Ъ? X Division KOTM мач? Какъв Х Division KOTM мач?).

След като губят мачовете си, Sarita и Hamada започват все по-често да се срещат в отборната дивизия. Те имат мачове с Dark'n'Wicked и единични срещу с шампионките, всички завършващи с масивен brawl и с трите отбора. Затова на Slammy и трите отбора ще влязат в мач за титлите.

SLAMMIVERSARY 2010

* Queen of the Mountain, KO Title: Tara © vs. Alissa Flash vs. Taylor Wilde vs. Awesome Kong vs. Angelina Love
- Kong първа получава правото да закачи титлата, но не й харесва да се катери по стълбата. Затова вместо това просто дебне враговете си и ги сваля една по една, за да опитва на спокойствие. До края на мача Kong ще е пълна заплаха, не позволявайки на никого да вземе туш. Wilde евентуално оказва опозиция и започва да припомня на Kong, че ненапразно е първата жена с туш над нея след Gail Kim. Wilde доминира за кратко, докато Tara и Love се окопитят и се връщат в мача, започвайки да надделяват над нея и са на път да я изхвърлят от ринга, за да продължат мача си... но Flash ги спира и помага на Kong да разчисти ринга от тях! Тогава се намесва Traci, която хвърля прах в очите на Kong! Alissa Flash я преобръща – 1, 2, 3. Flash вече е квалифицирана, изкачва стълбата и закачва титлата, за да си я свали секунди по-късно и да се радва на победата си.

* КО Tag Team Titles: Madison Rayne & Nevaeh © vs. Roxxi & Daffney vs. Sarita & Hamada
- Оспорван мач, към края Roxxi и Daffney владеят положението, но Sarita и Hamada надделяват и са на път да спечелят... когато шампионките си открадват победата, преобръщайки едната от тях.

Юли. Wilde и Kong търсят сметка от Traci и Alissa. Kong мълчаливо се съгласява да помогне на Wilde да дадат урок на двете, когато това й е предложено. Tara и Angelina правят същото. Уреден е троен отборен мач – Now & Then vs. Wilde & Kong vs. Tara & Angelina. По време на мача, Tara и Angelina се съсредоточават върху отстраняването на Traci, а Wilde и Kong – на Alissa. В края на мача първата тройка е извън ринга, когато Traci побягва и другите две я преследват. Alissa остава сама срещу Kong и Wilde, които й прилагат няколко отборни хватки и Wilde търси туш... но Kong я спира, защото иска мача (и болката, която могат легално да нанесат на Alissa) да продължи. След малко Wilde отново опитва туш... Kong я спира и започва да пребива Alissa в ъгъла. Wilde опитва да я спре... и получава Uraken. Kong напада Alissа, която пада, дръпвайки най-горното въже със себе си, за да катурне Kong извън ринга и веднага тушира Taylor, тръгвайки си победоносно тъкмо когато Tara и Love, уморени от преследването, се връщат по рампата. Прес следващите седмици двете обвиняват Wilde, че е загубила, тя обвинява Kong, че я е предала, Kong се оправдава безмълвно, защото, ами виж я само, тя си е ДЗВЕР и не се стига доникъде. Christy сама им урежда спора, уреждайки претендентски мач между четирите на следващото PPV.

В отборната дивизия, трите отбора от PPV-то все още не са приключили. На втория или третия iMPACT!, M&N получават мач срещу Roxxi и Daffney – отбора, който така и не победиха. DnW печелят и имаме нови шампиони по двойки! M&N искат реванш. Другаде, Sarita иска да се върне с Taylor в отборната дивизия, но Taylor е твърде съсредоточена върху претендентския си мач и не й обръща внимание. Hamada отново предлага услугите си и двете отново са партньорки (по-късно именувани нещо от сорта на The Foreign Frenzies) и също искат шанс срещу новите шампионки. Уреден е троен мач – Roxxi vs. Hamada vs. Nevaeh, като при условие, че шампиона спечели, DnW няма да защитават титлите си на PPV-то, в противен случай отборът на победителката ще бъде претендент този месец. Hamada печели, туширайки именно Roxxi. И така се стига до:

VICTORY ROAD '10

* #1 Contender's Match, KO Title: Taylor Wilde vs. Awesome Kong vs. Angelina Love vs. Tara
- Към края на мача Love и Tara си припомнят старите времена и взаимната омраза и се оттеглят, за да се налагат, оставяйки мача да бъде решен от Taylor и Kong. Изглежда, че всичко клони към победа на Kong, но край ринга довтасват Traci и Alissa, първата привлича вниманиетона съдията, втората удря Kong с титлата (няколко газилиона пъти, колкото да я свали), подарявайки на „очевидно“ по-малката заплаха Taylor победата.

* КО Tag Team Titles: Roxxi & Daffney © vs. Sarita & Hamada
- Звучи интересно на хартия, нали? Надявам се, че е и достатъчно интересно като гледка. Победата отива при Sarita и Hamada, нови шампиони.

Август. Taylor се изправя пред Alissa, заявявайки, че първо, не е имала нужда от помощта й и второ, да се порадва на титлата си, защото в края на месеца вече няма да е нейна. Коng e в неизвестност. Двете водят главно словесна война, избегвайки сблъсъци.

Нещата в отборната дивизия са розови за новите шампионки. Те побеждават няколко makeshift отбора, побеждават и DnW в реванш. М&N обаче не искат да се примирят да останат без титли и се опитват да си спечелят мач за тях. Уредени са единични мачове, но шампионките печелят всички. Стига се до момент, в който M&N и DnW се обединяват, започвайки да ги нападат на маси – това обаче става в последния iMPACT! преди PPV-то, мач не се урежда.

От друга страна, новозапалилата се вражда между Love и Tara води до мач между тях на PPV-то.

HARD JUSTICE

* KO Title: Alissa Flash © vs. Taylor Wilde
- Спорен мач, Taylor изглежда близо до победа... но Awesome Kong се завръща, нахлува в ринга и пребива първо съдията, после се насочва към Flash... и се връща към Taylor, спуквайки я от бой.

* #1 Contender's Match: Tara vs. Angelina Love
- Без много церемонии, в леко оспорван мач, Angelina печели.

Септември. Love се насочва към Flash, Taylor – към Kong, а Sarita и Hamada търсят да си изравнят резултата с DnW и M&N.

Love и Flash просто запълват време за месеца, при тях всичко се гради на I want the title/I want to keep the title промота, може би някой друг отборен сблъсък и така до PPV-то.

При Kong и Taylor се заиграва драма и Taylor напада Kong където я свари, макар че след всяка атака се намесва охраната, главно, за да опази Taylor жива. Всичко се гради на основата, че колкото и пъти Taylor да е побеждавала Kong, то е било чист късмет и никога повече няма да се повтори. Може Kong пак да изтърси някоя реплика от сорта на „Lucky bitch... dead bitch...” за да го подчертае. Тук наистина е нужно някой да обясни това вместо Kong (ах, Saeed, защо ли те убих в първа глава...), иначе Taylor ще трябва да поеме микрофона, казвайки неща като „Победих те при втората ни среща. И третата. И четвъртата. Бих те и при последната ми среща и въпреки че ме наричат 'The Upset Queen', за да обяснят загубите на огромното чудовище, но истината е много по-проста – ти просто си толкова лесна за преодоляване. Зад щита на гнева си си просто една слаба жена, чакаща ред да си вземе билет до Никъде, затова го използваш, за да нараняваш хората и да си въобразяваш, че така ги побеждаваш. Ако мислиш, че можеш, ела. Ела отново на No Surrender, ще те чакам с широко отворени обятия, готова да ти подаря поредната загуба!“

Първият мач за отмъщение на S&H е срещу M&N. Мачът е за титлите... и по това време се намесват DnW, коствайки мача и титлите на S&H. Зад сцената, DnW посрещат M&N с две изречения - „половината сделка изпълнена, ваш ред е“. Това е посрещнато от всеобщ смях и новите шампиони ги подминават. Следващата седмица M&N побеждават някой сглобен отбор... и са нападнати от DnW... и спасени от Velvet Sky и Lavey Von Erich (за които съвсем забравих и в момента си бия главата от яд, че превърнах женската отборна дивизия в каквото е мъжката в момента)... и ринга е изчистен от S&H. През следващата седмица четирите отбора спорят за права над титлите и в крайна сметка е уреден мач 4 на 4, като който отбележи туша, печели претендентство за отбора си (или липса на такова, в случай на шампионите). Тъй като, отново, се събират 3 мача и единия трябва да си отиде... това ще е претентентския мач за отборните титли, който ще се състои на последния iMPACT!:
Sarita, Hamada, Daffney & Roxxi vs. Madison Rayne, Nevaeh, Velvet Sky & Lacey Von Erich
- Hamada тушира Velvet и печели мач за титлите на BFG.

NO SURRENDER 2010

* #1 Contender's Match, КО Title: Taylor Wilde vs. Awesome Kong
- Това ще бъде горе-долу като всеки мач между двете (всеки от които смятам за добър), но с малко повече време. Поне десетина минути трябва да им стигнат да се разиграят и да изнесат нещо по-добро от обичайното. Може да изглежда, че Taylor се изчерпва след 4-5 минути, но според мен може да изнесе и страхотни неща, независимо след колко време. Taylor отново успява да победи Kong, за пореден път чрез flash pin (да поживеем в реалността – Taylor няма шанс срещу Kong, ако играе за нокаут).

* КО Title: Alissa Flash © vs. Angelina Love
- Също десетина минути, трябва да стигнат за един по-интересен мач, който свършва с първата чиста победа на Flash откакто е шампион (най-накрая).

Октомври. И навлизаме в същината. Alissa Flash и Traci не вярват, че Taylor e победила, наричат победата й fluke и искат да се докаже отново – този път срещу Traci. Taylor побеждава. Следващата седмица, Flash иска Taylor да се докаже срещу Velvet Sky... и Taylor я побеждава. Следващата седмица праща срещу нея ODB... и отново е победена. Целта е пълно изтощение на претендента преди мача им, както и един beatdown на последното шоу.

В отборната дивизия е горе-долу същото – задкулистни сблъсъци между M&N и S&H, тук-там някой brawl и т.н. до PPV-то.

Изглежда слаб build-up, наистина, но по това време всичко се върти около останалите 5-6 мача в мъжката дивизия и едва ли ще се обръща толкова внимание на женската (както и в момента), така че е по-добре от нищо.

BOUND FOR GLORY 2010

* КО Title: Alissa Flash © vs. Taylor Wilde

* КО Tag Titles: Madison Rayne & Nevaeh © vs. Sarita & Hamada

И така, това е моят КО кард за BFG... Сравнително провал, според мен, предвид с какви имена се разполага (и какви бих могъл да вкарам дотогава), но и нямах време да седна и да се замисля, така че това е по-скоро ускорен booking на мразещ работата си (но и вързан за нея) човек с главоболие.

Ще се постарая следващия пост да е сравнително по-добър. Той ще е... Year of the Legends Title.

[Remus]

Позабавих се с този пост, главно заради нежелание да пиша. Това е написано за два часа и не съм влагал много мисъл в нея, тъй като титлата никога не ми е била симпатична.

За Legends титлата няма нужда да слагам ростер, защото честно казано тя няма категория или специфики (въпреки името си) и всеки може да се състезава за нея. На No Surrender и BFG имаше съответно Kevin Nash vs. Abyss и Kevin Nash vs. Eric Young vs. Hernandez. Не бих променил нищо в тези мачове, освен победителя във втория. Победител е Kevin Nash, който запазва след като вижда през намеренията на Eric Young и го надхитря.

Главното за тази титла ще започне през 2010, а дотогава трябва да се проточи с Kevin Nash като шампион. След BFG може Young да си настоява за титлата, която трябва да принадлежи на него, след като отскоро ще бъде известен като човека, собственоръчно изритал MEM от TNA. Nash му казва, че жестоко греши и че междудругото му дължи $60,000, но Young си знае своето – тъй като Nash е нарушил споразумението и го е нападнал, вече не му дължи нищо. Nash му казва, че щом толкова иска титлата, на Turning Point да дойде с парите, той ще дойде с титлата. Нека по-добрия вземе всичко.

Turning Point, Eric Young vs. Kevin Nash – Legends Title & $60,000 on the line. Young използва Bashir и Big Rob като подкрепление и по всичко личи, че скоро ще вземе титлата... но Hernandez се намесва, спасява Nash и Nash си осигурява победа, тръгвайки си с всичко.

През декември, Kevin Nash има необичаен гост – Rhino. Rhino се пита да не би да е достатъчно просто да застанеш на опашка зад офиса му, за да си получиш мач за титлата му. Райно се пита след като титлата се казва „Legends title”, не е ли логично да се защитава само срещу легенди, а не срещу пеленачета като Young. Rhino се пита ако действително е така, защо все още не е получил своя шанс. Nash му казва, че няма време за него и че през последните месеци е получавал отплата за всяка защита – Dr. Stevie му плати, за да бие Abyss, Young щеше да му плати за Hernandez, а после сам си взе парите. Какво получава Nash, ако се бие срещу Rhino? Rhino кимва мълчаливо и излиза... Nash по-късно става да излезе от стаята... и Rhino го срязва на две с GORE! GORE! GORE! Rhino отговаря на въпроса му... „Спокойствие“.

Final Resolution, Legends Title Match: Kevin Nash vs.Rhino. Стандартен мач, колкото да отбие време, а и да изправи двама души, които нямам спомен да съм гледал един срещу друг. Nash печели. След мача обаче имаме изненадващо завръщане... от Sting, който не се е вясвал от BFG насам. Той не казва нищо, само сочи към Nash или към нещо край него и си тръгва.

Първото шоу на TNA през януари 2010. Sting излиза на ринга и обявява своя farewell tour, който ще завърши на годишнината на TNA – Slammiversary. Kevin Nash излиза, за да го пита какво е искал да му каже преди време, когато се завърна. Sting казва, че тъкмо него е щял да повика, за да му обясни, че държи нещо, което не му принадлежи и нещо, което не е държал, а му се иска да подържи преди да напусне TNA – Legends титлата. Титла с такова име трябва да се държи от достоен човек, който се държи като легенда, а не от човек, който проси пари, за да я защитава. Nash му казва, че става самонадеян и че прекалява със самохвалството. Sting му казва, че е само подходящо човек, когото наричат „The Icon”, да подържи една Legends титла преди да сложи точка в тази глава на автобиографията си.

Genesis. Legends Title Match: Kevin Nash © vs. Sting. Честно, не знам кога за последно съм гледал двамата в ринга. Може да е имало мачове и след това, но аз лично се сещам едва за 1999-а година и то само в отборни мачове. Така че с един удар две цели. Sting печели и имаме нов Legends шампион.

Sting обявява, че като farewell подарък, TNA management са му дали правото сам да си избира опоненти за защитите си. Също така казва, че няма смисъл безброй хора да се редят пред вратата му, за да си искат правото, защото вече е решил срещу кого иска да се изправи преди да напусне компанията. От февруари до юни, 5 месеца, 5 опонента. Казва всички зад сцената да започнат приготовленията, защото може да е всеки. Независимо дали ще излезе като победител или губещ, с титла или без, той ще продължи със списъка противници. Тази вече ще обяви първия и това ще е човек, с когото имат нещо като недовършена история. Изборът е... Abyss! Abyss е човекът, който го накара да се превърне в чудовище, за да се опази жив и това веднъж му е коствало титлата. Оттогава двамата имат много мачове, но нито един, който да си заслужава да се спомене и това трябва да се промени на следващото PPV:

Against All Odds. Legends Title Match: Sting © vs. Abyss. За разлика от Genesis 2006, двамата си изиграват чист мач, отначало до край, завършващ с... победа за Sting.

Следващ месец, следващ опонент. Sting е в ринга, за да го обяви и това е... Scott Steiner. Човек, когото скоро не е срещал в ринга, а през 90-те двамата са се изправяли толкова често един срещу друг, че ще е жалко ако новото хилядолетие не получи един последен мач между двамата.

Destination X. Legends Title Match: Sting © vs. Scott Steiner. Последният мач между двамата, който помня, е от 1996-а, когато и двамата имаха повече... хм, цвят. Освен това не беше и довършен заради намеса на партньорите им. Това трябва да ми напомни някои неща и да приключи с победа за Sting.

Sting излиза да обяви следващия си опонент. Идва Lockdown, а кога си спомни за това PPV, се сеща само за едно нещо – Mick Foley, единствения човек, който го е побеждавал на Lockdown и то след като сам си постави правило. Тази година трябва да има окончателен победител между тях и срещата им трябва да заъврши с туш или предаване.

Lockdown. LTM: Sting © vs. Mick Foley. Зная, че мачът може да поsuckва като този миналата година, но този път не е main event, двамата може да се отпуснат, а и ще дадат малко повече, в името на последната им среща. Sting, естествено, бие.

Следващ месец, следващ опонент. Sting иска... Jeff Jarrett. Само нормално е един човек да иска една последна среща както с шефа си, така и с един от хората, с които е имал безброй битки в WCW и с човек, който му отвори вратата, когато е помислил, че всичко вече е приключило. „Хайде, Jeff, един последен мач между двама врагове, приятели и най-вече колеги, изпитващи нестихващо уважение един към друг!“

Sacrifice. LTM: Sting © vs. Jeff Jarrett. Гледал съм този мач безброй пъти, никога не ми е омръзвал, въпреки че почти винаги протича по сходен начин, няма да ми омръзне и сега. Дори и Dixie все още да е бясна на Jeff, това просто ТРЯБВА да се случи. Победител – Sting.

Юни. Sting е в ринга, за да обяви последния си опонент. Това ще е човек, срещу когото вече се е изправял. Човек, когото е побеждавал и човек, който е побеждавал него. Човек, който знае, че трябва да срещне за един последен път, за да е сигурен дали заслужава мястото си в TNA. Резултатът между тях е 1-1 и колкото и пъти да го види в ринга, Sting винаги си изгражда различно мнение. На Slammiversary трябва да се сложи точка в главата на автобиографията на Sting и за да се сложи, той трябва да изпита този човек за един последен път. Този човек... Samoa Joe!

Slammiversary. LTM: Sting © vs. Samoa Joe. Двамата веднъж са били партньори и са се срещали два пъти. Първият път Kevin Nash участваше във финала и имаше нечист край. Вторият път имаше не толкова развален, колкото променен край. Този път трябва да има истински победител с чист във всеки смисъл на думата финал на мача. И този победител... Samoa Joe! Joe стиска ръката на Sting и го оставя в ринга, за да изнесе последната си реч в ринга на TNA.

И дотук приключвам с развитието на тази титла? Защо? Още няма BFG 2010? Ще бъде обяснено, по-късно.

В следващия пост: TNA World Title 2010 – Year of the Titans.

[BoRn_2B_GoD]

Развитието на Legends титлата бе интересно, макар и да си го измислил набързо. 5 месеца, 5 противника. Джо като избранник на Стинг. Доста добре по мое мнение. Получиха се и едни добри, продаваеми мачове на PPV-тата. Knockouts девизията я пропуснах поради слабия ми интерес към нея, а и не съм запознат добре с имената. При таг девизията обаче нещата не ми допаднаха особено. Можеше да рискуваш и да опиташ да направиш дори един Steiner Heat подобен тим от ъпър мидкардъри, за да поосвежиш ситуацията. Почти през цялото време се повтарят мачове и комбинации, които бяха видяни и през 2009-а, а също така и редките появи на The III в началото (с наказанието и бавното развитие) ще попречат според мен да бъдат запомнени добре от масовия фен. Трябва постоянно да се напомня на феновете, както ти каза някъде. След това 3D също изчезват за месец заедно с The III - пак лоша идея според мен. Нещата наистина трябва да се развиват бавно, но не прекалено. Това естествено е личното ми мнение. Не казвам, че вариантът ти не ми хареса - допадна ми, но си мисля, че един-два mixed отбора, колкото да запълнят някой месец вместо BMI или LC щяха да са добра идея. Чакам световната титла и другите, non-title вражди през годината

[Remus]

Birov, как можа да изкоментираш, сега не си намирам място от срам, че не съм писал сума време . Лошото е, че и сегашното също ще е сбито, защото имах точно три версии как да протече през последната седмица, чудейки се какво да включвам и какво да не включвам от новите неща в TNA. Въх, така е като се правя на майстор booker. Като свърша с това минавам само на rebook-вания...

Преди да продължите надолу – предупреждавам, че надолу може да има някакви minor спойлери за следващото издание на Impact. Не че е нещо, за което не може да се сетите сами, но все пак някой да не каже, че не съм предупредил.

Страшно ми е трудно да продължа booking-а на BFG 2010. Почти бях планирал всичко, страшно ми допадна моята версия на 2010 и почти бях написал четвърт, но после дойдоха Hogan и Wolfe и ми развалиха плановете. Не че не мога да продължа все едно никога не са идвали или да си продължа с моя сценарий, а те да си получат някаква странична роля, но съм огромен Nigel марк и ми е трудно да не го включвам в нищо. Е, всъщност, не е нужно току-що появил се борец да търси веднага световната титла, така че тази гонитба може да се отложи.

Добре, да видим. Този път наистина ме мързи да book-вам всичко месец по месец, особено като гледам как пейзажа може да се промени адски рязко (... при споменаването на едно име ...), затова само ще изложа какъв ми беше плана за световна титла 2010.

Първоначалната ми идея беше да проточа AJ като шампион до 2010 с някакви filler PPV мачове, като например да бие Rhino на Turning Point, защото Rhino смята, че Styles е златното момче на TNA и именно причината да се опитват да изместят ветерани като него, а на Final Resolution да бие Angle, който ще си иска реванша от Super Impact. После Enter 2010 или както аз ще я титлувам „Year of the Titans”. Защо? Погледнете изгряващите звезди или поне по-внушителните присъствия в момента в TNA. Няколко души правят повече впечатление от други и то поради чиста мускулна маса и размери. Говорим за завръщащия се Tomko, Hernandez, Matt Morgan, Abyss и Bobby Lashley. Е, последният не чак толкова, но като изключим смотаната му физиономия, пак си е сила, с която да се съобразяваш. И последните четирима през последните месеци са изграждани именно като лица, които могат да те смажат, ако не внимаваш къде стъпваш. Това са бъдещите претенденти и върховната заплаха за шампиона, в случая AJ Styles, който има задачата да опази титлата си срещу хора, които са най-малко два пъти колкото него. Бих се поколебал два пъти дали да направя такъв сценарий за който и да е друг с размерите на Styles, но той се е изправял множество пъти срещу по-едри от него и се е представял като истинска заплаха за тях, дори ги е побеждавал.

Настъпва 2010 и Титаните започват да изкачват Олимп, търсейки плячката си. Всички ще търсят Styles, който няма да им отказва, дали на седмично шоу или на PPV, но ще успява да се справи с тях едва-едва, след талази масивен физически тормоз, а те ще идват отново и отново. Например, Tomko е първи на опашката, но тъй като едва сега е дошъл, няма как да е в main event на PPV и мачът му ще се състои на Impact. Styles печели, веднага след това излиза Morgan, за да му каже, че откакто е победил Kurt Angle (в моя сценарий Morgan бие Angle на BFG), си чака реда на опашката. Бам, Genesis получава main event – Styles vs. Morgan, докато другаде Lashley, Tomko, Hernandez и Abyss се борят за претендентско място. Но някой отстранява Morgan от играта и Styles остава без опонент. Момент, опонентът ще бъде този, който спечели претендентският мач. Lashley, примерно, печели и main event на Genesis става Lashley vs. Styles. Шампионът запазва, тъй като Lashley е изморен от мача си и не е на 100%.

През февруари Morgan иска да узнае кой го е нападнал и логично търси вина в Lashley, тъй като той е спечелил най-много от нападението. Докато двамата спорят за това, Abyss, Tomko, Hernandez и Styles спорят за световната титла. Abyss е изтеглен от спора заради Sting, с когото има мач същия месец. Състои се претендентски мач за титлата между другите двама, при който Styles е сред коментаторите, за да наблюдава опонентите си и да набляга на факта, че може да са огромни и силни, но той се е изправял срещу всички и няма проблем да ги поеме отново. По време на мача Tomko спори със Styles и го удря, по-късно Styles се намесва в мача, което води до no contest. Тъй като Styles е провалил претендентски мач, наказанието му е защита в 3 Way Dance. На Against All Odds Morgan побеждава Lashley, a Styles се изхитря да тушира нокаутирания от Hernandez Tomko.

Март месец е и Morgan идва да напомни, че все още е претендент и смята да си вземе мача и титлата. Styles е недоволен, тъй като зад него вече се реди смятащия се за изигран от Styles Hernandez, както и завръщащия се в играта Abyss. Morgan обаче отново е нападнат и претендентското място ще се избира между Hernandez и Abyss. Abyss печели в мач на Impact. На Destination X Styles поема Abyss... и го побеждава след намеса на Morgan.

На следващия Impact Morgan излиза, за да обясни постъпката си. „Обзалагам се, че се питате защо ли нападнах Abyss по време на мача му за световната титла. Всъщност, нямам нищо против Abyss и съм сигурен, че ще ме разбере един ден. Сега обаче искам да забравим за малко за нараненото му его и да се върнем към два случая през последните месеци, в които аз съм нападнат и това „случайно“ се оказва в толкова удобен момент, че да ме извади от мач за титлата и някой друг да заеме мястото ми. Разбираемо е отначало да помисля, че това е именно човека, който заема мястото ми. Но после се замислих – този човек не може да е сигурен, че ще заеме мястото ми. Освен това, замислих се още малко – човекът, който печели най-много от това, че не се появявам в мача си е... AJ Styles! Разкрит си, AJ! Малката ти игра свърши. Приключи и сега си мой. Задържа се като шампион прекалено дълго, излъга твърде много хора, но приключи с бягането, AJ! На Lockdown ти и аз влизаме в шестоъгълната клетка и няма да можеш да бягаш от единия край на арената до другия, за да търсиш къде да се скриеш или как да набереш скорост за някой маймунски скок. Ти и аз сме, AJ. Един срещу друг. И п-силният ще победи. Би трябвало на всички да им е ясно, че това съм аз.“
След това на екрана ще се появи AJ, който ще занарежда как това не е вярно, как си го измисля и че никога не би предприел такава тактика срещу Morgan, когото между другото е побеждавал... и зад Morgan ще се пръкне... AJ STYLES! Той просва Morgan със стол и казва на екипа да прекъснат записа на titantron-а. Styles остава още малко над Morgan, казва му, че никога няма да се добере до титлата му и напуска ринга.
Всички искат обяснение от Styles. Защо прави това? Той го обяснява – откакто е шампион, TNA са се погрижили да получи най-скапаното отношение в и извън ринга. Първо го принудили да даде на дедо Sting нов мач, после трябвало да се защитава срещу Rhino, който бил параноик без причина – отношението към младите изобщо не е каквото си мисли. После трябвало да защитава титлата си срещу Angle, също без причина, тъй като Angle не го е побеждавал и не е заслужил с нищо да е в ринга с него. И сега са почнали месец след месец да пращат по него чудовище след чудовище, очевидно искайки да му вземат титлата. Е, това няма да стане – тя си е негова и ще направи всичко възможно, за да я опази.
Следва Lockdown 2010 – AJ Styles vs. Matt Morgan за световната титла... и Morgan печели! Нов световен шампион!

За Sacrifice Morgan казва, че ще поправи една своя грешка и ще даде шанс на Abyss да си върне титлата. На опашка обаче се редят Tomko и Bobby Lashley, които все още не са приключили с настояването на титлата. Докато всички спорят, AJ връхлита Morgan с бухалка и казва, че на него пък се полага реванш и не може да дава мачове на който си поиска. Уреден е отборен мач, в който победителите ще излязат срещу Morgan на Sacrifice – AJ Styles & Tomko vs. Abyss & Bobby Lashley. Последните бият. След мача, Styles напада Tomko, който го оставя проснат.
Sacrifice 2010 – Matt Morgan © vs. Bobby Lashley vs. Abyss. Morgan запазва след туш над Lashley.

И така, време за годишнината на TNA. С нея идва и единият и неповторим King of the Mountain мач, както и обичайните квалификации за него. Те са: AJ Styles vs. Kurt Angle, Abyss vs. Rhino, Tomko vs. Bobby Lashley и Hernandez vs. Scott Steiner. Победители и претенденти са: AJ Styles, Tomko, Abyss и Hernandez. Седмица преди PPV-то, участниците излизат на ринга за последни думи преди мача си. Styles за пореден път е поставен пред задачата да се изправи срещу група гиганти, но този път се перчи, че всичко ще се случва в неговия вид мач и че този път той ще бъде този с преимуществото. Morgan му напомня, че той никога не е печелил KOTM и докато зависи от него, никога няма и да успее. Tomko заявява, че той познава отлично всички в ринга, побеждавал е всички и ще ги победи отново, за да стане сънят му веднъж завинаги реалност. Hernandez и Abyss правят говоренето си в ринга като разчистват ринга от шампиони и претенденти, оставайки само те, гледащи се в очакване.
Slammiversary 2010 – King of the Mountain: Matt Morgan © vs. AJ Styles vs. Abyss vs. Hernandez vs. Tomko – За гигантите наистина се оказва трудно да участват в такъв мач, особено когато Styles дори не участва в мача, просто обикаля ринга, търсейки спокойствие от останалите и просто влиза отвреме навреме, за да бутне стигащия по-близо до успеха от стълбата. В такъв момент Styles си открадва и туш... а по-късно и титлата! Styles си връща световната титла.

Преди Victory Road '10 е обявено, че световният шампион и Legends шампионът ще получат изненада на Bound For Glory и ще ги очаква изпитанието на живота им. Не е задължително това да са Styles и Joe, може да е всеки, но да знае, че на BFG и двамата ще имат тежка вечер.
Styles това не го тревожи, защото има достатъчно грижи зад гърба си – Tomko го преследва, предлагайки му приятелство и подновен съюз, искайки от него помощ да спечели Legends титлата, а после защо не да тръгнат и за Tag Team титлите, както едно време. Styles се съгласява, но двамата са пресрещнати от друг бивш отбор – Morgan и Abyss. Четиримата минават през серия сблъсъци през следващите седмици, водещи до:
Victory Road '10 – AJ Styles & Tomko vs. Matt Morgan & Abyss
Другаде, след мача със Sting (в който присъства церемониалното признаване на уважение и предаване на щафетата via handshake, a la Angle - Morgan), Joe обръща face и твърди, че най-после е получил титлата, която заслужава – не колана с име Legends title, а самия етикет „легенда“. Казва, че Styles е глупак, задето е обърнал гръб на Sting, задето твърди, че са го принудили да му даде мач и изобщо за всичко, свързано с него. Joe твърди, че напускането на иконата е едно от най-тъжните неща тази година, дори десетилетие, но и че Styles ще бъде следващото най-тъжно нещо, когато му се удаде възможност да влезе в ринга с него. Hernandez излиза и казва на Joe, че сега няма защо да се тревожи за Styles, а за него, защото на рамото му има нещо, което Hernandez иска. След няколко вербални атаки е уреден следващия мач:
Victory Road '10 – Legends Title: Samoa Joe © vs. Hernandez
- Styles и Tomko печелят мача си след като Tomko “едва не удря без да иска“ Styles с ласо, заковавайки го на Morgan вместо това.
- Samoa Joe печели своя мач, връщайки си на Hernandez за загубата миналата година.

Нов месец, нови предизвикателства. Tomko твърди, че е доказал на Styles, че може да му пази гърба и че сега е негов ред да му помогне за Legends титлата. Styles се съгласява(-ish) и се намесва по време на мача между Tomko и Joe за Legends титлата, но съдията го вижда и това коства DQ на Tomko. Tomko е недоволен, но Styles само се извинява набързо и двамата задружно нападат Joe. На помощ се притичва Abyss, който разчиства ринга от Styles & Tomko и помага на Joe да се изправи. Това урежда следващите мачове за Hard Justice:
Hard Justice 2010 –
World Title: AJ Styles © vs. Abyss
Legends Title: Samoa Joe © vs. Tomko
Joe си печели мача след като Styles не излиза, за да помогне на Tomko. При Styles и Abyss, Tomko излиза и за миг се смята, че ще нападне Styles... но вместо това му помага да победи... и го напада след мача.

През август Styles посреща Tomko и го пита това пък за какво е било. Tomko е на мнение, че Styles го е използвал за свео удобство, но никога не е имал намерение да му върне услугата. Е, сега вече е задължен, защото ако не го направи, ще бъде преследван денем и нощем, няма да може да различи истинския цвят на кожата си след всички синини, които ще му останат и няма да може да мигне дори и за секунда. Styles евентуално се съгласява, но не оставя заплахите да отминат и през следваите седмици напада прогресивно Tomko.
Междувременно, Joe е с Abyss, който трябва да поправи една грешка от миналото си и мисли, че има съвършения опонент за него. Enter Mick Foley! Joe и Foley разменят реплики, Foley се държи по обичайния си див „тази секунда face, другата heel” начин и му казва, че държи титла, открадната му от Kevin Nash и че е дошло крайно време да си я получи обратно. Joe казва, че за него ще е чест да докаже, че е по-легенда от легенда като Mick Foley и двамата се съгласяват мирно за мача си.
No Surrender -
World Title: AJ Styles © vs. Tomko
Legends Title: Samoa Joe © vs. Mick Foley
- Styles печели мача си.
- Joe също.

И така, най-после стигнахме октомври. Време изненадата за двата шампиона да бъде разкрита – на BFG ще се състои TNA World & Legends Title Unification мач. Най-голямото предизвикателство за двата шампиона ще бъдат самите те и ще трябва за пореден път да влязат в битката на живота си, за да решат кой ще е върховния TNA шампион.
Защо правя това? Никога не съм бил фен на Legends титлата. Никога няма и да бъда. За мен е далеч по-лесно да я елиминирам от играта, а вместо просто да забравим за нея, нека бъде обединена с наистина важна титла. Естествено, ще бъде от сорта на ROH World vs. Pure Unification, като ще остане само световната, вместо да измислям нова титла, която да кръщавам TNA Universe или TNA Ultimate титла.
Build-up-ът до мача ще се състои главно от промота, коментиране на мачовете на другия, pick-a-poison мачове за омаломощяване на опонента и т.н., без никакъв физически контакт. Което най-накрая ще ни доведе до:

Quote

TNA BOUND FOR GLORY VI

TNA World & Legends Title Unification Match
AJ Styles © vs. Samoa Joe ©

Победителят няма значение (макар че клоня повече към Joe – Styles получи ПРЕКАЛЕНО много време като шампион тази година), важното е как ще протекат нещата оттук натам. Но това вече не е мой проблем, аз бях дотук .

И така, останаха само non-title враждите. Ъх, това ще е сложно, особено сега, когато трябва да следя за хиляда човека, използвани из другите сценарии. Е, когато стане...

[Cabin]

ЕВАЛА! Много добър booking  

Edited by Cabin, 09 November 2009 - 23:55.