14 replies to this topic

[wcwmaniac]

Тази година имах възможност да посетя Финикс и Лас Вегас за кеч събитията там и сметнах за редно да опиша част от впечатленията си. Нямам идея дали пускам темата в точния раздел, надявам се да е така. И силно се надявам скоро да имаме възможност повече хора от форума да отидем заедно. Така де, няма да позволяваме гърците да ни бият и по отношение на посещаемост на Wrestlemania.

В петък сутринта се приземихме (бяхме заедно с колегата Огнян Георгиев) на междунарото летище във Финикс и моментално осъзнахме що е това пустинен въздух. Пет минути под слънцето и все едно са те халосали с онези огромни метални столове от  80-те. Чрез Google Maps излислих, че таксито от летището до хотела ще е около 15 долара и то наистина се оказа... малко над 25 долара. Та много благодаря на Google Maps   Никой не беше чувал за конвертори/приставки за европейски щепсели и постепенно оставахме без телефон и компютър, но купонът тепърва започваше. Докато Огнян отиде да гледа мач от NBA, аз бях във Phoenix College, който за късмет беше само на една миля от хотела, час и половина преди началото на първото шоу на ROH.
На входа на залата проверяваха кой с какъв апарат е и решиха да конфискуват моя, защото съм можел да снимам и клипове с високо качество. Аз съвсем пораженчески се подчиних и чак на следващия ден разбрах, че само с честна дума, че няма да записвам клипове съм можел да се измъкна. Както и да е, връчих апарата на охраната и ми беше обяснено, че трябва да се снимам за да мога да докажа, че съм собственик на апарата ако възникне спор. Резултатът: тази криминална снимка: Игнорирайте датата на снимките от моя апарат, както винаги не погледнах какво показва дисплея и се върнах с пет години във времето.



Вече оборудван само с мобилен телефон с батерия на половина ми оставаше да се разхождам между отделните афтографни сесии и единствено си направих снимка с Jim Cornette. Почти всички звезди имаха маса, като Cornette, Aries, Steen си бяха направили много лъскав и подробен списък-ценоразпис, докато Jerry Lynn беше взел едно лошо-изрязано и много намачкано парче картон и с блед син флумастер беше написал "5 долара за снимка". Мисля, че само Corino и Necro нямаха маса от "големите". Не ми хареса, че нямаше никой от Shimmer, дори Sarah Del Rey. Portia не съм и очаквал да е там    Имаше два "dark" мача, които не бяха нищо особено. Няма да правя цялостно описание на шоуто, само ще отбележа, че нивото на атлетизъм е извънземно. Всичко, което на екран ни изглежда болезнено е просто ужасяващо брутално, но и зверски зрелищно наживо. Briscoes/American Wolves беше мачът на вечерта, Kevin Steen и Colt Cabana също бяха невероятни в мачовете си. Единият heel, другият face, всеки по различен начин изнесе stand up comedy show докато вървече мачът. Особено Steen е изумителен heel. Rache Brown също е огромно чудовище с харизма и възможности са скокове камикадзе и подобни каскади. Жал ми стана за Jerry Lynn, който изглеждаше изключително зле след неговия hardcore мач и удивително приличаше на Randy the Ram в най-отчайващите му моменти от филма. Като цяло заигравката с публиката беше страхотна, повече от телевизионно шоу, но не за сметка на атлетизма и това много допринесе за цялостното изживяване. Всъщност феновете имат голяма заслуга ROH да е на толкова високо ниво. Знам, че има хора, които са доста разочаровани от организацията в последните месеци, но аз не съм сред тях. Мачовете бяха супер. публиката избухваше във всевъзможни chant-ове, като дори когато настане тишина се намира групичка, която да започне да скандира "awkward silence!". Единственият негатив е, че тази публика си е разглезена и от най-малкото освирква или вика "boring". В едно по-слабо шоу сигурно това доста бързо би станало досадно. Около 1200 имаше в залата, като имаше много французи, германци, гързи и една ултра дива група холандци. И ествествено много англичани. По време на паузата се запознах с Cary Silkin, който е страхотен човек и беше готов да проведе разговор с всеки фен, който го приближи. Той ми каза, че планират европейски тур заради пробива в италианската телевизия, дано това наистина да се случи. Също така се запознах и проведох доста дълъг разговор с Bryan Alvarez, който на живо е абсолютен антипод на това, което излъчва като персона в ефир. Само добри думи мога да кажа за него.

На път към съботното шоу най-после с чудж телефон (моят тотално ме предаде) успях да се свържа с френските колеги за да оправим акредидациите и 90 минути по-късно плюс милиони за таксита (никога повече няма да се оплаквам от българските, да не говорим, че в милионния Финикс през уикенда почти няма градски транспорт) влязох в залата за второто ROH шоу, което беше започнало преди около половин час. Снимките са правени от Огнян, защото след конфискацията предишната вечер въобще не си взех апарата. Щеше да ме е яд за това по време на Dragon Gate.





За жалост трябваше да пропуснем главния мач, защото трябваше да се насочим към центъра на града за да си вземем акредитациите за Hall of Fame церемонията. Но за мен важното е, че бях свидетел на еличния hardcore сблъсък между Steve Corino и Jerry Lynn, който след предишната вечер не знам как имаше сили за дори още по-физически мач. Публиката беше на максимум от старта до финала, а двамата си спретнаха един high spot от стенда на камерата плюс въргала след това точно пред нас. Третата снимка ми е любима от всички и си е огромно попадение на Огнян:




След този мач на пълна газ се насочихме към центъра и заехме местата си за началото на Hall of Fame церемонията минута след нейното официално начало. Няма какво да добавя отгоре на видяното по телевизията, Bob Ucker беше голямата звезда на вечерта,




Последва спринт към Celebrity Theatre, който се намира в края на града и там щеше да се проведе второто Dragon Gate шоу. Залата беше полу-празна и едва ли имаше повече от 450 човека, а и всички бяха адски изморени и атмосферата беше доста летаргична. Главният мач беше класически Dragon Gate six man и до този момент това беше любимият ми мач, дори по-добър от Wolves/Briscoes. Единствено този мач събуди публиката, може заедно с мача на Tommy Dreamer. Но дори Brian Kendrick и Paul London не бяха в кондиция. Като цяло се получи добро шоу, което щеше да е оше по-добро ако графикът не беше толкова интензивен и двете шота на ROH не бяха толкова силни. Снимката е от мобилен телефон, затова е толкова зле, затова и се отказах след това:


Следва продължение...

[Shawn_Michaels]

Крайно време беше да споделиш впечатленията,иначе ние дочухме че си ходил ,радвам се че си го изживял наистина звучи доста интересно дори нереално ,очаквам продължението

[The Pain]

Браво!Със сигурност е било уникално преживяване.Една от мечтите ми е да ида на WrestleMania и се надявам да се осъществи някой ден.Чакам продължението!

[reni_89]

wcwmaniac искам да ти кажа,че ужасно много ти завиждам за това,че си имал тази възможност.Искрено ти завиждам....Опитвам сe да си представя всичко,което си описал и може би до известна степен успявам но...да видиш всичко това на живо е било невероятно изживяване.
Мачовете,запознанствата,всичко...
Искаме да прочетем всичко ако разбира се го споделиш,а и смятам че няма да има човек в този форум,който да откаже да го прочете...
И пак браво,че си написал темата  

[wcwmaniac]

Искрено се радвам,че ви е интересно и наистина се надявам в бъдеще да ходим заедно на тази най-велика кеч одисея.

В неделния ден дойде време за Wrestlemania. Сутринта най-после  намерих време да отида на Fan Axxess, където имаше адски много народ  и беше много трудно човек да се добере до кечистите, които даваха автографи. Понеже отново нямах апарат отложих висенето по опашки за следващия път, но все пак се доближих до легенди като Dusty Rhodes, Roddy Piper и Jim Ross. Това експо е направено, че дори човек да не се реди на опашки винаги има какво да види и голяма част от атракциите са си музейни експонати. Примерно ковчези и катафалки от мачове на Taker, всички екипи на HBK от мачовете му на Wrestlemania, различни аксесоари на DX, Bret Hart, Michael Hayes и много други. По катафалката на Taker имаше много прах и в тази зала пълна с деца, по прахът бяха нарисувани множество неща, които могат да се видят във всяка долнопробна тоалетна и покрай рисунките се мъдреше нарисувано с пръст TNA с кръстосани черти върху абрeвиатурата. По средата на залата имаше мини RAW рампа и ринг, където имаше водещ и всякакви състезания, включително за имитации. Най-доброто което чух бяха имитации на Macho Man, Dusty и Howard Finkel. Освен това имаше и кратка сесия с въпроси от феновете към различни суперзвезди. В сесията събота сутринта излязоха Rey Mysterio и Chris Jericho, който беше феноменален heel. На първият въпрос той попита „who asked that” и когато един човек радостно вдигна ръкa, Jericho се обърна към него и каза „what a stupid question, next one”. Вторият въпрос беше когато Jericho бъде включен в Залата на славата, кой би искал да направи „включването” и Jericho непоколебимо отговори „myself”. И много друг подобни отговори. Имаше и бонус мач – Croft/Baretta срещу Cryme Tyme.





За Wrestlemania тръгването беше прекалено късно. Началният час беше 16ч и ние вместо да тръгнем 4 часа по-рано, тръгнахме в 15ч. и бяхме конвой от четири автобуса, като това, което ни спаси беше полицейски ескорт, иначе трудно щqхме да стигнем навреме. И все пак не бях фен на това, че заехме местата си минута преди началото на battle royal-а. Този стадион има осем нива на видимост, ние бяхме на четвъртото. Имайки в предвид колко дребен беше рингът, не мога да си представя какво са виждали хората най-горе. В повечето мачове се стремях да гледам към ринга, от когато ми се уморяваха очите гледах екрана. Забелязах, че доста хора почти през цялото време гледаха екрана. Цилиндричният екран беше оригинален, но заради него не виждахме първата половина от всяко излизане и по някаква мистериозна причина големите екрани над ринга, които предаваха ТВ излъчването не даваха излизанията – тогава се въртеше логото на турнира. Дъхът ни спря от размерите на това съоръжение, но по време на откриващите фойерверки нещо липсваше. Мисля, че това се дължи на липсата на тъмнина. Слънчевата светлина придава колорит по телевизията, но на живо е десетократно по-ефектно по времето на специалните ефекти когато е по-тъмно. Другият негатив на голямата зала е невъзможността за интерактивност – всяко скандиране се губеше в пространството, а всеки опит за по нетрадиционно скандиране беше обречен. Може би контрастът с ROH беше прекалено голям, но тази липса на фенска интерактивност наистина се усеща. Но това са съвсем дребнички неща, които по никакъв начин не отнемат от цялото изживяване. А и с очите си видях нещо много важно. Колкото и да смятаме, че продуктът е скучен, еднообразен и предвидим, явно тази тактика работи и е печиливша. Всеки heel беше освиркван и обратното за всеки face. Да, имаше освирквания за Cena, но по-голямата част го видя като най-голямата звезда в шоуто, може би само зад логичните двама. Rey също беше адски популярен, както и Orton. Първият истински pop от началото на шоуто беше когато Orton направи двойно delayed DDT. Завършващите удари също бяха изключително over...не мога с думи да опиша какво изригване имаше когато Orton шутира Rhodes.



















И ако в голяма част от шоуто липсваше реакцията на феновете, точно обратното се получи по време на двата главни мача, за които бяха дошли всички. Тогава всички 70 000 бяха изключително активни и стадионът направо се тресеше в пиковите моменти. Трудно е да се създаде шум в толкова голямо място, но когато това се случи...няма какво да се сравни. В главния мач повечето бяха за Taker, в нашата секция си правихме dueling chants, които със сигурност не са попаднали в предаването, но поне в тази секция това направи мачът още по-емоционален. Аз и още 10-20 човека викахме за HBK, доста по-голяма група беше за Taker и се получи много готина градация – с всяко редуване дадената група викаше по-силно и по-силно. Останах с усещането, че в голяма част от залата имаше такива локални над-скандирания в средната част на мача. А последните пет минути всички, включително и аз приехме като истински спортно събитие. Всяко повдигане водеше до инфаркти за феновете на единия или на другия. Когато Taker започна да куца имаше хора, които си помислиха, че той наистина е контузен, то аз самият не бях много сигурен какво се случва с колената му. Този мач естествено беше върхът, а дъното беше Bret/Vince, защото никой не можеше да разбере какво се случва и мисля всички чакахме да настъпи някакъв обрат и дори при началото на следващия мач хората се опитваха да рационализират помежду си какво се е случило и защо мачът се е получил така. Като цяло шоуто беше супер добро, като двата главни мача плюс втората половина на Jericho/Edge бяха основната причина. Заедно с излизането на Triple H, което дори на дневна светлина в впечатляващо.

Препоръчвам да изгледате клиповете, защото колкото и да пиша тук, заснетото много по-добре придава атмосферата. Тук-так има разклащане на камерката, но постепенно Огнян се справи отлично. Това си личи най-добре ако се гледа с най-високото качество. Нарочно са без имена и тагове, за да не бъдат свалени от WWE.








И за накрая оставям това:


Следва Smackdown в Лас Вегас и един интересен разговор с човека, отговорен за идването на WWE в българското ТВ пространство...

[HEIDENREICH]

Наистина преди 2 години в Ситрус Боул пироефектите се полуиха по добре,защото се стъмни още по време на втория мач.А и като количество бяха повече,отделно стадиона нямаше козирка над трибуните и беше по ефектна гледката от хеликоптер.Можеш ли да кажеш наистина ли на няколко пъти са затваряли стадиона с подвижния покрив и после са го отваряли пак.

[reni_89]

Благодаря и за втората част,беше страхотна.Също така и за снимките
Сигурна съм,че всеки един момент от шоуто си е заслужавал,без значение малките недостатъци...
Било е велико,а и самата мисъл,че си там е било неописуемо.
Това,че си видял кечистите,начина им на излизане,борбата,всичко и то наживо-било е незаменимо и съм сигурна,че пак ги го направил,а и ако беше най-отпред изживяването би било най-голямо,поне аз бих превъртяла от кеф и  дала всичко да съм на първия ред пред мен да мине някой от любимците ми (най-вече Ортън разбира се).Няма да имам думи,с които да опиша това,което ще изпитам.Ще бъде най-великия момент в живота ми до сега  

Edited by reni_89, 24 April 2010 - 12:18.

[go go]

Просто невероятно!Само като гледах клиповете настрънах,а просто не мога да си представя какво е да си там,да видиш и чуеш всичко,да го изживееш и почувстваш!Просто ти се възхищавам на това че си могъл да присъстваш на THE GRANDEST STAGE OF THEM ALL!!!Убеден съм че изживяването е било невероятно и си пожелавам и аз някой ден да мога да отида на някоя WrestleMania,защото това е изживяване,което се помни цял живот.Искретно ти благодаря,че споделяш с нас това неописуемо преживяване!  

[reni_89]

Видеотата бяха страхотни-всичките до един  
Не знам какво да кажа и колко пъти да ти благодаря най-вече за видеото на Ортън,което ме разрева-най-страхотния и незабравим момент,когато е на въжетата   Изумително     

[ogii3]

Емо много готино е описал атмосферата и обстановката. Разбира се пропуска и още доста страхотни моменти, но то нито с думи, нито със снимки, нито с видео може да се опише. Само ще ви кажа, че на излизане от стадиона на Кечмания към 2 часа, ако не е и повече, не можахме да се намерим с човека, който трябваше да ни вземе с кола. Имаше толкова много народ, въпреки че полицията перфектно беше затворила улиците и контролираше движението. Яд ме е, че не успяхме по-рано да пристигнем, а и че лично аз не можах да присъствам на фен мийтингите. По тази причина реших да не си слагам маската, която си взех от шоуто на ROH, въпреки че няколко дни по-късно направихме едно шоу с Емо в един от най-яките барове в Лас Вегас. Станахме атракцията там до момента, в който дойдоха ченгетата и ме изкараха от заведението, защото на три пъти ми казваха да си сваля маската и аз три пъти я свалях и после я слагах.

За самата Кечмания настроението е невероятно, а четирите часа минават за нула време. Наистина на няколко пъти отваряха и затваряха покривите, а за начало прелетяха 3-4 стелта над стадиона. Може би това се е видяло на тв шоуто. Контрастът между светлото и тъмното също е невероятен и придава допълнителен блясък на мейн ивента. За мен беше много учудващо как викаха толкова много за Сина, да не кажа, че най-шумно ставаше именно като направи нещо на Батиста. Имаше един уникален чичка зад нас, който не спираше да псува hell-овете с брутални псувни, въпреки че около него беше пълно с деца. Когато почнах да викам за Батиста (въпреки че едвам говорех поради лека форма на ангина, получена от един студен чай във Финикс) и тоя пич почна да ми опонира с нещо от сорта на "Hey, you are in USA" (бях облечен с един шушляк, на който пишеше България). По същия начин едно детенце с пуерториканско знаме май беше и него го нареди.

Изобщо колоритни образи имаше десетки. Яко се пиеше бира, а на мен не ми дадоха, защото не съм си носел паспорт и не ми признаха бг ID-то (въпреки че тази година правя 30-е). От нашата позиция имахме много готина видимост до пъттеката за излизанията. За съжаление не станаха толкова добри клипчета, защото нямах поставка, а и ме беше страх да не мине някой и да ме пита що снимам На ROH не даваха да се снимат видеота, а залата беше доста тъмна, за да станат добри снимки от нашата дистанция, ние бяхме на 5 метра от ринга.

Церемонията Hall of Fame беше много силна. Доста добре изпипана като сценарий и последователност.

[wcwmaniac]

Мисля, че местата на които седяхме бяха с цена 80 долара, а най-скъпи бяха тези около ринга. Те се продаваха за 750 долара и знам, че два дни преди шоуто човек е можел да намери блок от четири свободни места на 4-ти ред. Така че цените за най-добрите места дойдоха малко множко тази година.

Мерси на Оги, че се включи и попълни някои дупки в разказа. Беше изключително странно, че по едно и също време и на едно и също място имаше три събития - Wrestlemania, концерт на Пол Макартни и мач на хокейния тим на Финикс. Едва ли не 150 000 души едновременно си заминаваха и задръстването беше нечовешко. Покривът доста често се затваряше и отваряше като в последствие чух няколко потенциални причини за това. От една от снимките виждате, че част от феновете на стадиона са жестоко напечени от пустинното слънце и за да няма недоволни от време на време затваряха покрива, което отнемаше десетина минути. Дано в бъдеще WWE да осигурят някакъв транспорт, защото във Финикс въпреки наличието на 70 000 нямаше шътъли или други методи за публичен транспорт. За щастие градският транспорт в Атланта е доста по-добър.

В деня на Wrestlemania имахме възможност да си поговорим с човекът, отговорен за идването на кеча по БТВ. Той е започнал работа във федерацията преди 10 години, като първият договор който подписва е с малтийска телевизия, а втория договор с БТВ и затова има привързаност към родината ни. Източна Европа е пазар, в който WWE желае да се развива и заради това в Румъния за първи път даваха Wrestlemania на живо, все някога това ще се случи и у нас. Не е невъзможно да видим house show в България, но въпросният човек ни обясни, че има два фактора, които могат сериозно да афектират провеждането на подобно събитие. Първият е наличието на голяма зала, нещо по което се работи тук. По-голямото препятствие е в часовия пояс и забраната на СЕМ за излъчване преди 23:00. Според този човек сегашният часови пояс ограничава аудиторията и така е невъзможно да се култивира достатъчно голяма фенова база, за да се напълни залата с повече от 10 000 човека. WWE, заедно с БТВ Comedy са имали разговори със СЕМ и основната им цел е била да се обясни на СЕМ за съществуването на PG ерата, нейния смисъл и идея. Но доколкото разбрах СЕМ все още си представят кеча като продукта, който гледахме преди 9-10 години и не могат да осъзнаят, че нещата вече са много по-различни. Все пак от WWE желаят да развиват източната част на Европа и шоуто в Турция щеше да бъде важна стъпка напред, а и предполагам, че ако в Румъния популярността продължи да се увеличава, там също скоро ще има house show.
Съвсем случайно един френски колега спомена, че в Smackdown ще е в Лас Вегас и веднага реших, че трябва да се отиде и вместо да се мъча с  акредитации си взех билет за 30 долара, който беше за доста добро място, както се вижда и от снимките. Когато се консултирах с един служител къде ми е мястото, той ме попита откъде съм и като му отговорих, че съм от България, той предположи, че уча в местния университет, защото там имало много българи, като основната част от женските отбори по сокър и волейбол били съставени главно от българки. Шоуто продължи малко повече от три часа, като имаше един мач за Superstars, NXT на живо и запис на Smackdown. Залата не изглеждаше да е от най-големите, може би 12-13 хиляди и след като бях на големия стадион бях удивен в тази зала каква добра видимост има независимо колко си отдалечен от ринга. Феновете бяха страхотни и още за началото на Superstars бяха надъхани и Hart Dynasty получиха огромна овация, което показа колко бързо партньорството с Bret дава дивиденти. CM Punk беше уникално освиркван, залата направо се тресеше с освирквания по време на дългото му промо, а когато говореше за това, че е законно да се пие алкохол по улиците, всички се развикаха все едно Stone Cold излиза, дори и децата, което може да се тълкува по доста начини. Атмосферата беше просто изумителна и отново си дадох сметка, че WWE знаят много добре какво правят. Естествено атмосферата беше още по-специална, защото всички в залата знаехме, че гледаме специално шоу. Все пак не всеки ден пред очите ти, и то в седмично шоу, се разменя световната титла. Избухването когато Swagger спечели титлата беше невероятно и това в най-голяма степен надъха феновете. В дясно от мен имаше едно момиче на 15-16, което беше с баща си и тя знаеше всички истории, завършващи удари и т.н. но основната причина да е в залата беше Matt Hardy. Когато той излезе за да бъде размазан това момиче щеше да получи пет инфаркта едновременно и направо ми стана тъжно за нея като си представих каква ще е ролята на Hardy в следващите минути. По време на рекламите една група от може би 50-60 човека, които бяха групиран в една секция на залата постоянно скандираха GOLDBERG, което беше забавно заради носталгичния елемент и заради възможността да гледам мнозинството от феновете да се чудят защо скандират това име или още по-страшното, кое по дяволите е това име.


Когато започнах да викам за Bryan Danielson, използвайки това име, няколко човека се обърнаха към мен за да видят кой е този, който скандира грешно име.

Задкулисният персонал в WWE е изумителен, за три-четири минути всичко което напомня за NXT беше заменено с атрубутите на Smackdown/





Leyla е прекрасна за наблюдаване, не зависимо дали е в гръб или в лице. Това плюс супер секси британския акцент я направи моята любимка на вечерта   .


Огъня от ъглите леко се усеща чак до по-горните редове.




И за финал оставям клип от началото на Smackdown и стартовите ефекти. Имайте в предвид, че музиката е изключително силна, така че представете какво е когато започне „зарята”. Понеже не очаквах да е толкова силно, леко главоболие ме гонеше след начаалните фойерверки, толкова са силни:
http://www.youtube.c...u/0/G_5fbEw5UoU

[reni_89]

Мислех си вече,че няма да мога да прочета и последната част
Беше страХотно-отново   Благодаря за видеото и снимките,най-вече за тази на Кейн Изглежда ми нереална...
Звука от фойерверките определено е изкъртил залата     
На този човечец който е отговорен за пускането на кеча у нас искам да му благодаря.Благословен да е  
Въпреки всичко аз се надявам и вярвам,че някой ден ще имаме този шанс и ние да гледаме house show у нас Ще бъде невероятно

Edited by reni_89, 28 April 2010 - 18:55.

[Toper]

Някъде ще ходиш ли скоро?:Д

[wcwmaniac]

Иска ми се да отида на някое TNA шоу от европейския тур следващия Януари, но малко се съмнявам, че това ще стане. Живот и здраве, след това поемам към Атланта...