14 replies to this topic

[Spencer]

Това е историята на един кечист, за негото искачване и падение в бизнеса на кеча. Разказана в първо лице. Затова как трябва да се оцелява в бизнес, чиято история доказва, че променя хората , някой към добро други към лошо. Написал сам само първата глава още преди месеци, в нея няма да намерите много конкретни неща, просто едно въведение, което дава само началото на историята. Една необикновена история за един обикновен кечист, започва сега...


Името ми е Франк Андерсън,  и аз съм кечист. Искам да разкажа моята история…Роден съм на 13 октомври 1985 г. в Малабар, Флорида. От малък знаех какъв ще бъда, а именно кечист. Израснах в най-доброто време да кеч фен – Attitude Era-та. През 2005г. изиграх първия си мач, през  2006 първата си победа . Обаче една дата промени целия ми живот по начин, който не бих си й помислил и тук започва моята история…

22 ноември 2008г.

Един обикновен ден за мен или поне в по-голямата си част. Оставаха 2 часа по началото на шоуто, аз вече бях готов и знаех, че това може да ми е шанса, защото ми бяха казали, че скаути на FCW ще идват да шоуто. За мое е нещастие те нямаше да гледат мен, а моя опонент тази вечер. Името на промоцията е SFW (Southern Florida Wrestling), а моя мач беше главен за вечерта и бе за вакантната титла на Южна Флорида. Бях сигурен, че просто ще искат от мен да направя така, че Джон Брукс да изглежда добре пред  скаутите…
- АНДЕРСЪН,  ще печелиш ли тази вечер, за да вдигам купона в бара – това е най-добрият ми приятел- Ландри Джоунс, най-големият кеч фен във Флорида.
- Ако ти кажа, защо тогава да идваш и да си купуваш билет. Нали знаеш, че ако не си купиш билет ще има по-малко хонорар за мен.
- Все пак …
- Билета е двайсет долара, шоуто започва в 19.00 часа, а моя мач към 20.30, бъди там и ще разбереш.
- 20 долара… нищо чудно, че това е най-пропадналата промоция в историята на кеча.
След чудния разговор с Ландри се запътих към съблекалнята и разбира се всички майн евентъри ги нямаше още...все пак за някой е под достойнството им да се появят точно преди началото на шоуто. Все пак имаше някой, който вече бяха там. Като Томас Уилшъ р, с него винаги си правехме по един спаринг преди започнат да влизат фенове в залата. Разбира се за малка промоцията като тази това ставаше дори след началото на шоуто. Какво прекрасно място да се работиш не мислите ли…
- Ей, Франк, имаш ли минутка- каза основния промоутър  Джак’The Stop sign’ Робъртс.
- Как да няма за промоутъра?
- Така те искам.
- Какво мога да направя за теб?
- Ами предполагам знаеш за скаутите от FCW, който ще идват за Брукс тази вечер?
- Естествено, говори се затова цяла седмица .
- Искам тази вечер да направиш така, че хем ти си равностоен противник, хем Брукс да изглежда, че е новия Ренди Ортън. Разбираш ли ме?
- Ами да ти кажа, не!
- Сигурен съм, че ще направиш нещо…
Да направя така, че да изглежда като новия Ренди Ортън, нищо чудно, че тази промоция има такава репутация и също не е чудно, защо го наричат The Stop Sign. Дори да му дадат  
19.00 часа, време е, шоуто започва пред доста голяма публика за моите разбирания тогава. Може би наброяваше 1000 души и дори имаше представители на т.н. кеч медии т.е.  някакви побъркани от кеч фенчета, които имат някакъв сайт и си мислят, че правят нещо. Разбира се и двамата представители на FCW. Предполагам това е най-голямото шоу за годината и аз все пак бях на главния мач, поне това ме прави някак доволен, че за първи път правя нещо, което може да се запомни, но така ли беше? Трябваше да джобна на човек, който според мен не заслужава, и можех да спомена поне 5 човека, който заслужават шанса, който получава той. Нямаше какво да направя по въпроса!

20:37 часа… “Време е за нашия главен мач, който ще бъде за вакантната титла на Южна Флорида. В единия ъгъл, тежащ 95кг., роден в Тампа, Флорида, той е ГОРСКИЯ РЕЙДЖЪР ФРАНККККККККККККК СКОТТТТТТТТТ.“ Да, точно така, моя гимик бе на горски рейнджър, който бе основния хийл на промоцията. Това също бе един най-големите освирквания, който бях получавал, независимо от това, че имаше само 1000 души публика.  Това само ме радваше, защото ако съм толкова мразен, значи съм си свършил работа. „В другия ъгъл, тежащ 98 кг, от Маями, Флорида, той е другия претендент за титлата – „Лошото момче на Miami beach“ ДЖАК БРУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУКСССССССССССССС.“  Участваше със собственото си име и безспорно получи голям поп от публиката. Това беше са мен, най-важния мач, в който съм участвал и бе сигурно, че ако Брукс отиде в FCW, аз щях да бъда основния човек на промоцията, и това бе единственото нещо, което ме топлеше в тази ситуация. Така мача започна и за 20 мин. се превърна в най-добрият мач, в който съм участвал до това време. Всичко бе направено идеално, все пак познавах противника добре и въпреки че не се харесвахме, нещата се получиха много добре. В началото аз доминирах като обаче всичко се обръщаше за минути и за голяма изненада направих, точно това, което искаше шефа от мен.

21.04… „Победител и нов шампион на Южна Флорида – Джак Брукс“ Паднах от ринга и просто гледах как новия шампион получава поздравления от всички. Ринга, подобно на края на боксов мач за световната титла в тежка категория, се напълни с хора, който стискаха ръка или прегръщаха Брукс. Аз обаче просто гледах извън ринга, седнал на пода. Много хора минаваха покрай мен, някой ме поздравяваха, други просто ме подминаваха, но това става след като загубиш мач.

21.25… Минаха няколко минути след мач и аз седях в съблекалнята, която бе празна, защото вече всички, който имаха мачове по рано вече се бяха облекли и някой си бяха тръгнали. Чудех се какво ли става с Джак Брукс. Сигурно вече се уговаряше условията със скаутите.
- Ей, Франк, добър мач. – Това отново е Ландри.

- Може би за първи път си прав!
- За първи път? Ти май не си знаеш качествата,а?
- Знам ги, успях да пратя Брукс в FCW, аз обаче оставам в тази пропаднала промоция в дъното на кеч бизнеса.
- Дъното? Знаеш ли колко хора са се родили тук и са станали звезди? Да, вярно никой не е стигал до върха, но все пак са печелили много пари. Това ме навежда на въпроса, колко ти е хонорара за този вечер?
- 125 долара!
- Стигат ти.
- Стигат ми ако другия мач ми мач е скоро, а той е след две седмици.
- Отиваме ли в бара, защото, нали знаеш, че ако забиеш някоя млада мома, ще ти мине всичко. Като че ли имат магьоснически качества тези хубави жени, като си с тях всичко ти минава(смее се).
Имаше си причина защо е най-добрият ми приятел. Винаги можеше да направи нещо в такива ситуации.
- Да сега тръгвам само да се оправя.
Останах в съблекалнята да се облека. Започнах да се примирявам със ситуация, пък и започнах да гледам от позитивната страна, щях да съм основната звезда и мислех, че и моя шанс ще дойде.
- Франк Скот?
- Не, сър, името ми е Франк Андерсън. Скот е просто сценичното ми име.
- Знам Андерсън, обаче ти не знаеш аз, кой съм?
- Името ми е Алан Хендерсън и съм скаут за FCW.
- Разбрах, че ще идвате, за Брукс предполагам.
- Явно не си разбрал много добре.
- Какво?
- Слушай, Андерсън, няма какво да си губя времето. Искаме те в FCW…

Edited by Spencer, 04 February 2011 - 00:10.

[The Olimpic Hero]

Добро, добро. Определено ми хвана окото. С интерес ще следя историята и за в бъдеще.

Единствената ми забележка е, че трябва да си оправиш малко правописа. Примерно още в заглавието ти се набиват на очи две грешки. Възходът се пише с пълен член, а втората, е че си написал безкруполния, а правилното е безскрупулния(тоест си допуснал даже две грешки в една дума).

Edited by The Olimpic Hero, 31 December 2010 - 18:14.

[Maniaa]

Евала добро четиво за сега.Надявам се да става все по-интересно.

[Spencer]

Пишете по някое мнение с критика и препоръки, да знам как да продължа да пиша историята. Ако съдя по "плюсчетата" историята се е харесала на повече хора и предполагам едно-две мнения/критики няма да навредят. Също очаквайте другата част съвсем скоро, където нашия герой ще трябва да напусне родния си дом и да се впусне в бизнеса на професионалния кеч, това обаче не е много лесно.

[iMMORTAL!]

Какво стана? Ще го продължаваш ли?

[Spencer]

Да, ще го продължавам. Втората част е готова, обаче сега нямам възможност да я кача. Утре или най-късно в четвъртък ще я кача.

[Spencer]

Дойде време, хора. Най-после е време да кача и новата част на моята история. Не бъдете много критични към мен, обаче все пак искам да получа критика, защото няма нищо лошо в нея. Пишете коментари след като прочете и дано ви хареса част 2 от историята Възходът и падението в безскрупулния бизнес.
                                                      

ЧАСТ 2

- Какво?FCW?
- Да, това изненадва ли те? Всички тази вечер видяха, че ти бе най-добрия тази вечер.
- Мислех, че идвате за Брукс?
- И двамата ни бяхте в полезрението. Обаче още преди месец решихме, че ти си човекът за нас.
- И защо тогава се говореше, че идвате за Брукс?
- Защото, ако бяхме казали, че идваме за теб, няма спор, че ти щеше да си голямата звезда на вечерта. И твоят промоутър щеше да иска да направи така, че да изглеждаш добре, а нас не е важно, кой изглежда добре, а този, който може да направи друг да изглежда добре. Тази вечер това само доказа, че ти можеш да бъдеш голяма звезда. Какво ще кажеш, идваш ли при нас?
- Няма какво да мисля! Разбира се, че ще дойда .
- Добре, разбрахме се.  В следващата седмица, ще трябва да дойдеш в офиса в Джаксънвил да подпишеш договор. С малко късмет ще се биеш след 2 седмици.

FCW е последната стъпка преди WWE. Не можех да повярвам, че големият ми шанс дойде, и то във вечер, в която мислех, че подписвам билета на друг към FCW. Най-после също ми завърши престоя към тази промоция, която и милиард  долара да получи нищо няма да направи! Макар всичко положително, обаче всичко си имаше и лошо страна – трябваше да напусна Южна Флорида и да се преместя в северната част на щата, защото там бяха повечето шоута на новата ми промоция. Не можех да пропусна такава възможност и затова приех сделката и официално се превърнах в професионален кечист.

23 ноември 2008

12:00… Бях се насочил към кафенето, в което сутрин пиех кафе с приятели. Трябваше да им кажа, че напускам града и се местя в Джаксънвил.
- Добро утро!
- Утро ли? Та сега е обед – каза един от приятелите ми от детство Томас Скот.
- Е все едно. Не можех да заспя цяла нощ.
- Защо? Да не би да си забил някоя мома или пък не си успокоил  след  мача, вчера? Както и да е ти ме излъга и не дойде вчера в бара. – каза Ландри
- Не, получих голяма оферта и приех. Имам да ви казвам голяма новина.
- Каква? Не ни дръж в „напрежение“ – каза Томас
- Да, Франк, да не би получаваш титлата на Южна Флорида, ще ти е първата голяма титла в кариерата  - каза Ландри, отново с елемент да подигравка.
- Не, не и не. Вчера получих предложение за FCW.
- КАКВО? FCW? Нали идваха за Брукс? Ти сигурно се бъзикаш .
- Отново, не, не, не и не. Казаха, че са идвали за мен, а това с Брукс е било просто трик да се финтират промоутърите.
- Това е невероятно!
- Има и една лошо новина, трябва да се преместя в Джаксънвил.
- Как? Защо?
- Там са 70% от шоутата им и трябва да тренирам в техните офиси и ми казаха, че ще трябва да извърша много работа по новия ми персонаж, защото Горския ренджър, не им харесвал.
- Е, този горски рейнджър на никой не се харесва.
- Прав си. Казаха също, че до две седмици ще съм на ринга.
- Две седмици, не мислиш ли, че бързат много?
- Е, да обаче щом са решили, че е правилно. Това, което ме притеснява, е това, че промоцията имат проблеми с финансите и според мен е възможно да бъда освободен от контакта си скоро. Преди време бях чул, че съкращават персонал.
- Да, но щом пращат скаути, вероятно са се оправили с финансите.
- Може и да си прав.

14:00… Трябваше да отида до офиса на  SFW и да подпиша оставката си. Интересно ми бе какво щеше да каже Робъртс, за това, че аз напускам, а не Брукс.
- Андерсън, какво правиш тук? Нямаме шоута тази седмица, нямаш работа тук.
- Идвам за да си прибера нещата. Тази седмица пътувам за Джаксънвил.
- Защо ще ходиш в Джаксънвил?
- Местя се там, нали отивам в FCW.
- Какво? Как та ка отиваш в FCW, нали само Брукс щеше да ходи. Онзи келеш Хендерсън трябва да ми даде още пари за да пусна втори човек от контракта си. Вече ще го съдя.
- Стой, чакай, Брукс няма да ходи в FCW, само аз.
- Как така само ти?
- Да, само аз. Това, което са ти казали е били трик.
- Трик?
- Да.
- Но как ще изберат горски ренджър пред  лошото момче на Маями бийч.
- Знам, че казваш, че всички твой персонажи са прототип на реалния човек, който ги изпълнява, обаче този път не ти се получават нещата. Те не се получават от много време.
- Как смееш да ми говориш така? Аз съм човека, който те откри. Преди да те намери, ти беше никой. Ако не бях аз, ти сигурно щеше да се биеш за пропадналите промоции в щата.
- Пропаднали? Не знам дали знаеш, обаче това е най-пропадналата промоция в историята.
- Знаеш ли какво, ти си УВОЛНЕН!
- Колкото и да копираш Макмеан , няма да постигнеш дори и 1/1000 от неговия успех, който е имам, когато е бил никой, през 1980г.
- ОХРАНА, изкарайте този боклук от тук.
През следващите дни, който прекарах за последно, го прекарах в купони с приятелите. Те вече знаеха, че напускам. Приемаха го по-добре от колкото очаквах като се има в предвид, че при нас все ден бе купон. Останалото време прекарвах в опакова и телефонни разговори  с ръководството на FCW. Личните ми условия бяха прекрасни като от промоцията ми бяха уредили апартамент, който е голям колкото сегашния, обаче със сигурност с много по-добра обстановка и по-добра сграда. Разбира се от „приятелския“ ми разговор с вече стария ми промоутър, каквато и да е носталгия по напускането ми на старата промоция вече е изчезнало. Под носталгия имам в предвид феновете, който ме познаваха и мога да кажа, че всичките ми мачове, все едно съм ги имал пред познати. Помнех си разговорите с всички хора след края на мой мач и шефа постоянно се изнервяше, че много време не напускам ринг зоната след мач и понякога другия мач започваше, а аз още разговарях с феновете. Така все пак имаше една малка част от мен, която не искаше да напусне това място. Обаче огромна част мен не можеше да го понася. Това повлия и за моето решение да се върна на това място и в този град, разбира се много неща доведоха до това решение и аз много се промених през годините.
Времето мина много бързо и цялата седмица протече много бързо и стана неделя т.е последният ми ден на старото място. Двамата ми приятели, за мое учудване, ми бяха приготвили страшен купон,  много алкохол, жени и изобщо бе вечер за запомняме за всички, който бяха поканени, но не и за мен. Все пак трябваше на другия ден да стана и да напусна.

30 ноември 2008г.

10:00… Бързах за автогарата, защото се бях успал, но пък са мой късмет багажа ми го бях пратил към Джаксънвил и не се налагаше да нося каквото и да е с мен. Разбира се пътувах с автобус, тъй като не бях толкова добре финансово и се налагаше да измина 500 км до Джаксънвил с автобус, предполагам щеше да е голямо изпитание.

- Вие ли сте Франк Андерсън – каза някакъв непознат.
- Да, аз съм, мога ли да ви помогна?
- Аз съм Кенет Робъртс.
- Да, и.
- Син съм на Джак Робъртс.
- Отново да, и.
- Исках да те изпратя, защото съм те наблюдавал от далече от много време и искам да ти пожелая успех в  FCW.  Знаеш, че баща ми не те смяташе да голям талант
- Естествено, че знам.
- Винаги съм знаел, че ще си голям талант
- Благодаря.
- Аз също работя в кеча, дори си намерих работа в  FCW. Това е и основната причина заради, която съм тук. Да ти кажа, че ще имаш човек до теб в Джаксънвил.
- Благодаря, добре е да го знам.
Напуснах този разговор по най-бързия начин, но Кенет Робъртс бе единствения човек, който ме изпрати на автогарата.
„Автобусът за Джаксънвил заминава след 5 минути. Моля всички пътници по най-бързия начин да отидат към автобуса“. Време бе да напусна. Дойде времето на началото на един нов живот. Вече бях на път и трябваше да се науча да свиквам с това, защото това е нещото, което всеки един кечист знае, че това непрестанно пътуване променя всеки човек и всяка една личност. А, аз вече бях професионален кечист…

Edited by Spencer, 06 January 2011 - 01:17.

[Spencer]

Дами и господа, момчета и момичета време е за част номер 3. Пишете коментари и покажете,че някой харесва това, което пиша, че четвърта част още не съм писал и все пак искам да продължа историята, но ако никой не я чете.

ЧАСТ 3

Има едно много важно правило при местенето в друг град и това да не НИКОГА да не си създаваш врагове още през първия ден на новото място. В професионалния кеч, обаче това правило достига нови висини. Обикновено, когато започваш в нова промоция не е лошо да започнеш от дъното и да спечелиш уважението на всички.
1 декември 2008г.
Бях пристигнал в Джаксънвил на предната вечер, обаче бе късно да търся представител на FCW,  и реших да остана в хотел.
07:00 Трябваше да стана рано и отида до мястото, в което ще живея. Единственото нещо, което ми бяха казали е, че това място е нещо като голямо общежитие, където живеят всички кечисти, който е трябвало да се местят, точно като мен.
- Извинете, това ли е общежитието на FCW?
- Това е, обаче не е общежитие, наричат го просто блок за кечистите. Ти предполагам си новия.
- Да, Франк Андерсън, приятно ми е.
- Пол Уолкър и на мен.
- Ти какво работиш тук
- Чистач съм. Ти пък си новата звезда.
- Звезда?
- Да, не знаеше ли. Представиха те като голямата звезда на Южна Флорида, така ли е.
- Никога не съм знаел, че тук ме познават по този начин
- Хендерсън ли те откри. ?
- Да.
- Значи си късметлия. Той е може би един от най-добрите скаути в кеча и единствената причина поради, която не избира участниците в WWE, e че му харесва да намира звезди от собствения си щат. И нещо много интересно, всеки кечист, който е открит от него става звезда в WWE.
- Това не го знаех.
- Затова идваш тук като голяма звезда. Успех.
- Благодаря…
Ето това ми дойде като голяма изненада. Никога не съм очаквал да стана някаква звезда, където и да е. Изведнъж съм открит от легендарен скаут.
- Ето господин Андерсън това е новият ви дом.
Новият ми дом. Чувството  бе прекрасно, макар, че се бях преместил, трябваше да свиквам с живота на път и като за начало много ми харесваше. Разбира се не бях там да се наслаждавам и да се радвам, че съм кечист, трябваше да съм готов да се бия в най-скоро време. Така, че времето ми за наслаждаване на хубавия и нов апартамент, в който щях да живея. Погледнах на масата и видях, че Алън Хендерсън ми бе оставил бележка, в която пишеше, че в 10:00 часа трябва да се явя в фитнес залата и за задължителната тренировка. В малките промоции това е често срещано нещо, тъй като промоутърите трябва да са сигурно, че даден кечист се подготвя правилно, с което върви като застраховка за промоутъра. Имах и среща със служител на творческия отдел за да си подготвя новия персонаж. Като, че ли не бе ясно, че горския рейнджър няма да се харесва на хората в FCW.  Бях застанал пред фитнес и гледах всички тези млади кечисти, който просто ме подминаваха. Трябваше да вляза в тази сграда пълна с хора, който просто не познавах и всички е опитваха да се поберат до WWE. За мен, обаче WWE не бе основна цел. Аз се радвах само на това, че съм кечист и, че съм подписал сравнително голям договор за моята възраст. Сега обаче отивах просто на тренировка. Влязох в сградата, минавах покрай ,много хора, който ме гледаха, пък и не ги виня, все пак бях нов и трябваше да се интегрирам. Отидох в празната съблекалня, обух си  т.н. пътъци. Всички макар, че ме гледаха, те ме подминава и не знаех дали изобщо, че се интегрирам
- Ти ли си Франк Андерсън? – каза, някакъв непознат глас
- Аз съм.
- Здравей, името ми е Джев Стерлинг и съм ти фитнес треньор.
- Приятно ми е.
- Знам, че сега ти е приятно, ама скоро няма да е така. Хайде няма време за губене. Нападай уредите.
- Ясно.
Трябваше да се харесвам на всички за това започнах здраво да тренирам и всички от време на време ме поглеждаха, как тренирам. Предполагам не всички са харесали моя начин  на тренировка, обаче няма спор, че това бе начина да започна да печеля уважение.

Мина много време от началото на тренировката и освен тези разменени думи с фитнес треньора не бях казал и дума, на който да е .
- Хей, Андерсън  - този път чух познат глас. Обърнах се и видях човека, който ме бе изпратил на автогарата на път. Това бе синът на стария ми промоутър, това е Кенет Робъртс.
- Кенет Робъртс?
- Да, явно си ме запомнил.
- Да. Какво правиш тук?
- Е, може да не съм ти казал всичко. Аз съм кечист тук.
- Така ли?
- Да и да ти кажа аз бях човека, който те показа на Хендерсън
- Разбрах, че всички, който той води тук стават звезди.
- Така е. Причината за това, е че той си следи талантите с месеци. Той е човекът, който разбира може би най-много от кеч тук. Макар и никога да не се е издигал нагоре в бизнеса.
- Хм…
- И още нещо той си следи талантите с месеци. Аз му казах за теб преди 9 месеца и той и винаги е стриктен към това да проучи всеки, който той води тук
Колкото повече научавах за този човек Алан Хендерсън, толкова повече започвах да му се възхищавам. В лицето на Канет, обаче може би бях намерил приятел, който да ми помогне на новото място. Така, че моята ситуация започва да се подобрява и започвам се чувствам като у дома си.
12:00… Вече бе станало обяд, а аз имах среща с човек от творческия отдел и с Алан Хендерсън за да се обсъди моят персонаж, обаче все пак имах време за обяд.
12:50… Отидох на срещата в главния офис на FCW, 10 минути по рано. Само за да разбера, че и двамата ,бяха там по рано.
- Добър ден, името ми е Франк Андерсън. Имам срещата с Алан Хендерсън
- Франк,Франк, влизай не се срамувай. -  каза Алан Хендерсън. -  Това е Гордън Шийлдс. Той е един от хората с най-голяма буукинг сила в FCW.
- Здравейте , Аз съм Франк Андерсън.
- Приятно ми е.
- И на мен.
- И така Франк, тук сме за да ти намерим място в промоцията. Като представител на творческия отдел си позволих да ти приготвя няколко идеи и искам да ги погледнеш.
Погледнах и ги и мога да кажа, че нямаха нищо общо с мен.
- Ами, не са лоши.
- Не са лоши ли. Та те са ужасни. Шийлдс, колко пъти съм ти казвал да чакаш и да видиш какво можеш за даден кечист след като прекараш известно време с него. Колко пъти съм ти го казвал.
- Ееее. – отвърна му Шийлдс.
- Сега, Франк, нека ти измислим песонаж. От всичко, което мога да кажа за времето,в което съм те гледал, е че ти за heel  не ставаш.
- Но, аз съм бил heel  през почти цялата си кариера
- Знам за това, обаче мисля, че ти можеш да си много добър  babyface.
- Е, щом казвате няма проблем
- Не има проблем, защото за да  си добър ти трябва да си влезеш в ролята и ако го казваш просто така значи няма да се разберем.
- Като се има в предвид всичко казано от Хендерсън предлагам персонажа на Андерсън да е чист babyface, който да се превърне в герой, обаче не от началото. За това предлагам персонаж в стил Average Joe.  И разбира се да не забравя прякора, предлагам  The Downtowner.
- Това вече ми харесва.
- Сигурен ли си хлапе. Имам предвид, че това е много добър персонаж, но все пак сигурен ли си, че си готов.
- Предполагам, не, но колко време имам преди първия ми мач.
- Първият ти мач в Петък – каза Шийлдс
- Петък?  Този петък ли?
- Спокойно, ти ще имаш само 5 минутен dark match. Това ще е част от подготовката ти. Първият ти Тв мач също не е далеч след по-малко е от месец, обаче до тогава ще се наложи да си готов.
- За месец мога и да вляза в роля.
- Дано. – Каза Хендерсън.
Останах още малко при Хендерсън и Шийлдс за последни детайли и мога да кажа, че вече всичката работа за мен, която не трябва да се върши от мен бе свършена и така,че аз сам трябва да се подготвя за началото на моята кариера в FCW. Най- после си имах персонаж, който нямах търпение да започна да използвам. The Downtowner харесва ми…

[ch1kz magnet]

Браво,браво! Личи си,че се стараеш.Единствено трябва да внимаваш за правописни и пунктуационни грешки.

[Maniaa]

Eвала,история за сега е доста интересна.Дано я продължиш докрай и да не се откажеш.

[iMMORTAL!]

Харесва ми, определено. Може и да има грешки но безгрешни няма, има някой които пишат без грешки, но немогат да пишат хубави истории. Харесва ми историята, нямам търпение за следващата част.

Edited by iMMORTAL!, 12 January 2011 - 15:01.

[Spencer]

Историята се завръща

В четвъртък с една глава, следващата седмица с нови две. Бъдете на линия, за да разберете как се справя Франк на новото робатно място...

[The_Cobra_Killer]

Браво, че я връщаш, но този път гледай да оправиш правописа.

[Spencer]

Пичове, новата част на моята история е вече факт. Дано ви харесва. Разбира се и един коментар няма да е излишен.

ЧАСТ 4

6 декември 2008 18:00…
Дами и господа, добре дошли на записите на FCW TV. Тази вечер за вас сме приготвили супер шоу, и за начало сме избрали един мач само за вас. Представяме ви, човекът, който прави своя първи мач за FCW. Той идва от Централните части на Маями, той е The Downtowner.
Хендерсън постоянно ми напомняше, че трябва да съм спокоен, по време на този, това обаче не бе така. Нищо, че мача бе просто dark match, знаех на къде води пътя. Този ден видях с очите си какво значи издигането в бизнеса за много хора. Само това е нещото, за което мислех през целия път към ринга, който разбира се не бе дълъг, но все пак. Май обаче е най-добре да разкажа от началото.
6 декември 2008 9:00…
Време е за ставане,  започва едно голямо шоу днес.  Макар, че бях член на промоцията от 5 дни, днес требваше да се запозная с всички хора от така т.н. „служба“.  
9 сутринта да съм буден преди шоу, това е ново за мен. Алан Хендерсън трябваше да ме закара до залата в 10 часа.

10:00…

- Нервен за първия мач?
- Не,  освен ако това не ми е първия мач в кариерата.
- Не е, нали? Да не съм се излъгал нещо с теб?
- Не.Не. Това са ми отговорите. Също няма как да съм нервен, защото ако сега съм нервен, като отида по нагоре какво ще бъде.
Истината обаче бе друга, бях ужасно нервен.  Нещото, което ме успокояваше бе това, че мачът ми е dark match, и ако се изложа ще ме видят само 1000 човека, което не е никак малко, с оглед на това, колко хора посещаваха TNA.

12:00…
“Приятно ми е, Франк Андерсън“  - тези думи ми ги казах може би 100 пъти. Запознах се с повечето кечисти от промоцията.  Много приятни хора бяха повечето,  обаче златното правило на кеча е Don’t trust anybody, то много често е ползвано и в ефир, обаче това важи в огромен смисъл в малка промоция като FCW. Винаги можеш да очакваш някой да си забие ножа в гърба ти.
14:00…
4 часа преди началото на шоуто.Трябваше да е голяма вечер за всички, е освен за мен, а просто имах един dark мач в началото. Днес снимаха четири поредни шоута на FCW. Тъй като трябваше да тръгне да обикаляме из Флорида и да правим шоута, промоцията била доста популярна във Флорида и проблема е, че правим шоута само на едно място и четири пъти в годината пътуваме на турнета около щата. Това за мен би било прекрасно, ако имах семейство тук.
Седях на едно от празните места в залата, когато видях това невероятно красиво момиче, черна коса, няколко години по-млада от мен. Гледах към нея поне 5 минути преди дори и да си помисля да отида да говоря с нея. И в един момент погледнах на стани за секунда, когато се обърнах обратно това същото момиче стоеше пред мен.
- Ако си частен детектив и си пратен да ме следиш, нещото не ти се получава.
- Ами дали ми се получава това, че само с гледане успях да те накарам да говориш с мен.
- Може би си прав.  Рейчъл Доусън.
- Наистина? Само толкова ли ми отне да успея да ти разбера  името? Май наистина става добър. Франк Андерсън приятно ми е.
- Андерсън? Ти си кечист ли си?
- Да, тази вечер ми е дебюта за FCW.
- Никога не съм познавала кечисти.
- Е, май си на точното място!
- Не харесвам кечистите.
- Защо?- Е това направо ме разби, запознах се със супер красиво момиче, което ми каза, че  не харесва кечисти, веднага след като и казах, че и аз съм. Определено се насадих много добре.
- Просто не ги харесвам.
- Надявам да ти е същото мнение и за актьорите, защото ще взема да го приема лично.
- Е, за да не го направиш ще ти кажа, че и тях не харесвам.
- Казала си…обаче не мога да не питам, щом не харесваш кечисти какво правиш тук.
- Журналист съм, преди два месеца сгафих много сериозно и сега ме наказват като ме пращат да отразявам кеч събития, без обиди.
- Е какво толкова си сгафила.
- Обидих член на сената, който си задейства връзките.
- Дано се върнеш обратно на крака.
- Като паднеш толкова много едва ли имаш път нагоре.
- Винаги има път за всичко, за мен това е път към велика кариера в WWE, а за теб това може да е път към CNN.
- Е след това утре като напиша историята за шоуто ще ти отредя няколко реда.  За да ти се отблагодаря.
- Мисля че има по-добър начин да ми отблагодариш.
- Интересно какъв?
- Да те видя отново.
- Може би ще го направиш. И ако си спечелиш мача заради мен.
Изгледа тя не знаеше, че по план аз трябва да си спечеля мача.
17:00…
- Андерсън, готов ли си за битка.
- Mason Ryan?
- Бари Грифтс, но и така може. Ще ти джобвам тази вечер, така, че трябва да ме черпиш
- Какво?
- Шегувам се, обаче няма да е зле да почерпиш след мача за първият ти мач тук.
- Може би си прав.
- Разбира се, че съм прав.
- Обаче какво. Вие например в Уелс пиете уиски или топла бира, тук в Америка бира и бърбън, което от двете.
- Ами ако искаш да те уважават и двете. И не забравяй жените все пак и те са хора.
- Кой казва? Ако по този начин трябва да плащам повече значи ще съм на друго мнение.
- Интересен човек си. Ще се видим на мача.
И ето така минава време времето, на кеч шоу. Обаче каква бъркотия е по време на самите записи си нямате на представа. И филма The Mania behind the mania е точно копие на това, което става зад сцената на шоу, на която и да е промоция. Хора, който се справят с този хаос, заслужават голямо уважение. Тях ги очакваше много дълга нощ, докато мен ме чакаше 5 минутен мач.
18:10… Колко може да е добър един пет минутен мач. Направих всичко, което можех, не знаех как съм се справил, обаче знам, че бях много нервен, когато извървявах пътя до съблекалнята, където ме чакаше Алан Хендерсън. По-рано му бях казал, че няма начин да съм притеснен преди мач, а истината обаче бе съвсем друга. Дано все пак да получа добра оценка за мача, защото моята мечта може да умре много, много рано.  



Следващата седмица ще напиша и кача още две части.

Edited by Spencer, 04 February 2011 - 00:11.

[CuMu]

Сега изчетох четирите части и мога да кажа, че са много добри. Не знам дали ще го продължаваш, но дано, защото можеш да пишеш !