0
Кеч частта от пътуването започна в Орландо. Гигантите от American Airlines загубиха багажа на Оги, което ни забави и като прибавим космическото раззстояние между летищетo и Universal, но с малко спринт стигнахме на време и намерихме къде раздават „билетите“ за TNA iMPACT. Имаше няколко опашки, които после се съединиха в една и никой нямаше идея какво става. Един чест посетител на записите каза, че едва ли не всеки път е различна системата. Когато се оформи опашката видях, че тя не е особено голяма, не повече от 300 човека. Странно. Записът трябваше да започне в 18:00, а започнаха да ни пускат към залата около минута по-рано, което ме накара да помисля, че началото ще закъснее. На влизане се минава по разни паркинги и рампи на които сме гледали много масови битки по време на шоуто, включително онова паметно меле преди няколко месеца което напомняше на финал на Nitro от 97-ма. Когато влязох в залата шоуто вече беше започнало, нямаше забавяне, а течеше мач от Xplosion, като единият кечист ми беше непознат, а другият завръщащият се Divari. И залата не беше пълна, но имаше поне 800 човека, които явно са дошли от самият парк Universal и предполагам са настанили тях преди нас. Иначе записът мисля беше за шоуто, което е този четвъртък.
Първите редове са резервета, но една компаният не беше дощла и се възползвахме да им седнем на местата. Първият голям шок се случи, когато като фурия от дясно мина една висока фигура с дънки и бяла тениска – Винс Русо. Докато грабна апарата изчезна и въпреки че много пъти се обръщах към същата посока, повече не го видях. Само един запис беше достатъчен за да се илюстрира добрата и лошата страна на TNA. Далеч най-добрата са кечистите, ростърът. Джерет е изумителен heel, дори когато камерата не е срещу него, той изцяло влиза в образ, спори с публиката, играе го адски страхливец и един от най-забавните моменти по време за цялото шоу беше погледът му когато Енгъл се насочи към него. Всички си играха ролята перфектно, нямаше човек, който просто да отбива номера. Почти през цялото време публиката беше много гореща, а на няколко минути Джереми Бораш казваше, че най-шумните ще получат достъп до съблекалните. Не знам колко души са имали тази чест, но видях, че дадоха една бяла лента поне на един човек. Уж тази лента е въпросният достъп. Бяхме на втория ред от страната, която е срещу рампата. Мисля, че камерата не ни показа, което е логично, защото на трибуните зад нас имаше празни места. Но толкова близо до ринга е перфектното място да оцениш колко тежък занаят е това и вече съвсем ще се нервирам, когато ми разправят колко „фалшив” бил кеча. Нагласен да, но не и фалшив. Особено Морган и Хернандес направиха невероятни неща и получиха кофти удари и се виждаше колко им е болезнено като ударят пода. А нищо чудно Мат Харди да е останал без зъб след като получи истински ритник от Каз. Въобще голямо браво на целия ростър. Атмосферата в залата спадна само когато Хоуган и компания бяха на ринга, защото хората не знаеха какво да правят – искаха да викат за него, но пък виждаха, че е мразен, но пък неискаха да освиркват и общо взето просто гледаха какво се случва без да издават много шум. Докато за останалите сегменти беше много нажежено. По едно време вляво от мен се стрелна Абис (може там камерата да ни е хванала), тотално не го видях докато не беше на около три метра от мястото ми и с бясна скорост се втурна към ринга. Това е по време на мача в който Шанън Мур и Скот Стайнър бяха в ролята на мениджъри. Видяхме и лошата страна на TNA – нямахме никаква идея какво се случва. Миналата година посетих Smackdown и там човек има усещане, че гледа епизод на сериалистично предаване – епизод с начало, среда и край. Тук нямаше никакво преливане между сегментите и си личеше, че не се записват в реда в който ще бъдат излъчени. И също така записът беше за шоу много напред във времето и съответно бяхме слепи за това какво е станало в епизодите между това, което вече е било по телевизията и това, което сега гледаме. Примери: нямахме представа какво по дяволите прави Даниелс в бандата и кога се присъединил, защо Анджелина върви толкова странно, все едно е получила сътресение, за какво се говори в повечето промота, защо спорят Тара и Мелиса и т.н. На големият екран стоеше логото на Lockdown и нямаше картина от ринга. Но не е фатално, защото бяхме близо до ринга. Предполагам огромно количество минути ще бъде орязано, защото записът продължи около два часа (изключвам Xplosion), а паузите между отделните сегменти бяха доста кратки, по-кратки от рекламна пауза. А всичко това е без сегменти от съблекалнята, нямаше нито един такъв тази вечер. Дълго време пропагандирах пред Огнян най-хубавото на Velvet Sky, а този път тя излезе в... пола, дънкова. Толкова се надявах да видя Velvet в класическият екип на живо, отблизо... това си беше неприятна изненада, но поне я видяхме. След като приключи главният мач имаше още един мач за Xplosion в който Amazing Red дебютира наново, този път с маска. Там вече предполагам се виждаме ясно защото си сменихме местата и отидохме точно срещу главната hard камера и сме две, три редици зад оградата. Всичко обшо продължи около 2 часа и 15 мин. И беше изключително забавно. Да видиш хора като Хоуган, Стинг, Бишоф, Флеър, Енгъл на живо е адски специално и не може да се отрече, че около тях има величествена аура.
Би трябвало до края на седмицата да сваря и с трите части.
В следващите две части – ROH, Dragon Gate, Wrestlemania, караокето в което бяхме и двамата кечисти там и как се озовах в хотелската стая на Bryan Alvarez с него и съпругата му.
Edited by wcwmaniac, 13 April 2011 - 02:36.
